Светът на Лора: Животът като терапия

Епизод 12 от "Дневникът на една разведена жена"

Забелязали ли сте, че само за миг да решите, че нещата в живота ви са се канализирали и те се объркват отново? Сякаш безметежността не влиза в Генералния план и винаги нещо трябва да се случва.

И, ако дори само за мъъъничко намерим време, поспрем и се огледаме, виждаме, че всъщност всичко си е на мястото. Колкото и хаотично да изглежда. Ей-такава ми е ситуацията в момента.

В личен план съм в момент на застой. Връзката ми изглежда в процес на "канализиране". А задачите и на двама ни се разпределят така, че все по-трудно намираме време да се виждаме.

Няма да обсъждам точно как се чувствам от този развой на събитията. Само ще кажа, че останалата част от живота ми не спи и не се застоява. Всичко се случва така, сякаш нарочно трябва да нямам време да се замисля колко самотна се чувствам.

Първо се случват интересни сътресения на работното ми място. Някъде в далечината витае неприятната опасност да остана без работа. Тази идея ме напрегна изключително много. Преди ми беше широко около врата. Сега... Може да се досетите пред какви мисли и емоции ме изправя подобна вероятност.

Докато мозъкът ми прехвърля наум идеи и решения какво да правя, ако тази вероятност започне да клони към обективна реалност, дойде суматохата около прословутия пръв учебен ден.

Точно укротихме емоцията и детето се прибра с такова домашно, че се зачудих кога точно е започнала годината и дали не съм проспала два класа от обучението му. Като капак, малката е с някакво вагинално възпаление и трябва да говоря с педиатъра й по въпроса, дали не се дължи на някакво моментно емоционално състояние, свързано с преместването, разбира се.

Междувременно станах кръстница на една фантастична малка фея и приключих с поредната смазваща командировка.

Нямам никакво време, за да успея да разбера, че се чувствам самотна. Всъщност ето това му е прекрасното на живота – дори когато ни изправя пред неприятни ситуации, ни дава директно и решенията как да излезем от тях. Стига, разбира се, да имаме очи да ги видим.

И си дадох сметка за това вчера и днес.

Освен това напоследък общувам с приятел, който се оказа в моята ситуация. И виждам колко потъващо може да се отрази разводът на мъжете. Говорим много и той твърди, че благодарение на мен разбира гледната точка на жена си. Аз пък си дадох сметка, че колкото и различни да са на пръв поглед житейските истории, ако ситуацията е сходна, има опорни стълбове, които са непоклатими и еднакви.

Сякаш всички, малко или много, действаме в една обща матрица. И отново животът се яви като най-добрия терапевт. Оказа се, че имам отговори. Че, минавайки през същото, в някаква степен съм го надмогнала и мога да се опитам да дам спокойствие на някой друг.

В същото време го виждам как потъва на моменти. Така, както на мен не ми се случи (основно заради децата и приятелите ми). Ако бившият ми съпруг беше една идея по-споделящ тип, можеше да седна и да говоря с него. Чудя се дали преминава през подобно състояние. Явно за мъжете един развод, пожелан и предизвикан от жената, е сътресение, което много трудно понасят. Още повече, че са липсвали явни признаци на влошаване на отношенията.

Бях чела някъде една мисъл - "Не завиждай за мъдростта на този, от когото получаваш съвет. За да ти го даде, той със сигурност е преминал през много по-тежки изпитания".

Никога не съм се наемала да съдя за степента на "тежест" на трудностите, през които всеки минава. В крайна сметка всичко е въпрос на лична гледна точка, на моментно състояние и на усещане. За себе си знам, че с подходящите хора наоколо, всяка негативна емоция може да се преобърне. Ако не на 180 градуса, поне на 90! Оттук нататък, чашата може да е винаги наполовина пълна.

Сега стискайте палци да се оправя с болестите на малките и да имам по-весели поводи да не се замислям дали ми е самотно.

Прочетете още:

Уроци по живот

Уроци по любов

Разни върхове

Солено...

3/4 щастие

Мъжете са от Марс

Сърдитка

Когато мечтите се сбъдват

Кръговрати

Голямото преместване

Децата

Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!

17 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



23
Касиопея Харалампиева 11.10.2013|16:16
напълно съгласна съм с теб . аз така и не успях да се съглася с това твърдение че се поднасят трудности само на силните , просто в повечето случай само де успяват да се увладеят а останалите се отказват ... но все пак въпрос на гледна точка
22
Meglena Barutchieva 20.09.2013|14:52
Ех, Лора, Лора....
21
Lana Rey 19.09.2013|16:27
Ахаха:) Току виж намерят сходни точки :)
20
brown sugar 19.09.2013|16:26
Доста крайно казано. Живота поднася изпитания на всички ни, просто едни не ги преживяват, а други го правят защото са силни личности.
19
Kremena kremi 19.09.2013|16:26
А така;) Много обичам българския еквивалент!
18
Lana Rey 19.09.2013|16:25
Животът си е най-голямата терапия за всички, както и времето, което лекува или те кара да забравиш Със сигурност мъжете го преживяват не по-малко болезнено от жените, не може на мъжа ти абсолютно да не му пука бившия си брак, от който има деца.
17
brown sugar 19.09.2013|16:24
Дано малките се оправят, това е най-важното на този етап! Иначе всичко останало ще се нареди с течение на времето, по един или друг начин.
16
Kremena kremi 19.09.2013|16:23
"Бях чела някъде една мисъл - "Не завиждай за мъдростта на този, от когото получаваш съвет. За да ти го даде, той със сигурност е преминал през много по-тежки изпитания"." - Много добра мисъл. Обикновено винаги е така.
15
viki stoilova 19.09.2013|14:40
Честно казано и аз имам такива очаквания.
14
viki stoilova 19.09.2013|14:39
За съжаление е така, не винаги нещата се случват, както искаме.
13
Radina Arabadjieva 19.09.2013|14:10
което не е лошо, аз не мисля,че е наказание един вид. като изречението "прати децата при бабите да си починеш"... да си починеш от кое?
12
Vanesa Apostolova 19.09.2013|13:43
ахахаххахаххахахахахах
11
Кристина Минкова 19.09.2013|13:18
Така си е,работа,деца,дом,все по-малко време за теб...
10
Кристина Минкова 19.09.2013|13:15
Очаквам с разведения приятел да стане нещо по-различно от приятелство,но да видим дали съм познала.
9
vyara dimova 18.09.2013|19:22
И на мен много ми харесва всичко, споделено от нея - стил, преживяно, поуки, умението да се шегува....
8
vyara dimova 18.09.2013|19:21
А на другите какво поднася?!
7
mimi zvetkova 18.09.2013|17:11
Особено когато децата започнат училище минават неусетно.
6
mimi zvetkova 18.09.2013|17:10
Стискаме палци децата да се оправят бързо.
5
Марго Хворева 18.09.2013|16:45
От лични наблюдения мога да кажа, че животът поднася сериозни изпитания само на силните хора, които могат да ги понесат и да се справят с тях.
4
Вяра Петрова 18.09.2013|15:25
Животът минава бързо и динамично :)
3
Romina Aleksandrova 18.09.2013|15:01
Лора не спираш да ме вдъхновяваш и зареждаш. Де повече хора като теб да гледаха малко по философски на нещата от живота и да не превръщаха всяка трудност в огромна житейска драма.
2
Svetlozara Halacheva 18.09.2013|14:52
Българската поговорка в случая е "не питай старило,питай патило" че и тази така :)
1
Galin Todorov 18.09.2013|14:37
Мисълта ми хареса, наистина не трябва да завиждаме на мъдрите хора, които ни дават съвети, защото те определено по пътя към мъдростта си са имали много препятствия.
Спорят две блондинки: -Това е той. -Не е той. -Той е. -Абе не е той. -Хайде да го питаме. -Добре. -Извинете, това вие ли сте? -Да, аз съм. Двете блондинки едновремено една на друга: -Видя ли, бе!?
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
В един конфликт между сърцето и мозъка, следвайте сърцето си.
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти