Светът на Лора: Животът като терапия

Епизод 12 от "Дневникът на една разведена жена"

Забелязали ли сте, че само за миг да решите, че нещата в живота ви са се канализирали и те се объркват отново? Сякаш безметежността не влиза в Генералния план и винаги нещо трябва да се случва.

И, ако дори само за мъъъничко намерим време, поспрем и се огледаме, виждаме, че всъщност всичко си е на мястото. Колкото и хаотично да изглежда. Ей-такава ми е ситуацията в момента.

В личен план съм в момент на застой. Връзката ми изглежда в процес на "канализиране". А задачите и на двама ни се разпределят така, че все по-трудно намираме време да се виждаме.

Няма да обсъждам точно как се чувствам от този развой на събитията. Само ще кажа, че останалата част от живота ми не спи и не се застоява. Всичко се случва така, сякаш нарочно трябва да нямам време да се замисля колко самотна се чувствам.

Първо се случват интересни сътресения на работното ми място. Някъде в далечината витае неприятната опасност да остана без работа. Тази идея ме напрегна изключително много. Преди ми беше широко около врата. Сега... Може да се досетите пред какви мисли и емоции ме изправя подобна вероятност.

Докато мозъкът ми прехвърля наум идеи и решения какво да правя, ако тази вероятност започне да клони към обективна реалност, дойде суматохата около прословутия пръв учебен ден.

Точно укротихме емоцията и детето се прибра с такова домашно, че се зачудих кога точно е започнала годината и дали не съм проспала два класа от обучението му. Като капак, малката е с някакво вагинално възпаление и трябва да говоря с педиатъра й по въпроса, дали не се дължи на някакво моментно емоционално състояние, свързано с преместването, разбира се.

Междувременно станах кръстница на една фантастична малка фея и приключих с поредната смазваща командировка.

Нямам никакво време, за да успея да разбера, че се чувствам самотна. Всъщност ето това му е прекрасното на живота – дори когато ни изправя пред неприятни ситуации, ни дава директно и решенията как да излезем от тях. Стига, разбира се, да имаме очи да ги видим.

И си дадох сметка за това вчера и днес.

Освен това напоследък общувам с приятел, който се оказа в моята ситуация. И виждам колко потъващо може да се отрази разводът на мъжете. Говорим много и той твърди, че благодарение на мен разбира гледната точка на жена си. Аз пък си дадох сметка, че колкото и различни да са на пръв поглед житейските истории, ако ситуацията е сходна, има опорни стълбове, които са непоклатими и еднакви.

Сякаш всички, малко или много, действаме в една обща матрица. И отново животът се яви като най-добрия терапевт. Оказа се, че имам отговори. Че, минавайки през същото, в някаква степен съм го надмогнала и мога да се опитам да дам спокойствие на някой друг.

В същото време го виждам как потъва на моменти. Така, както на мен не ми се случи (основно заради децата и приятелите ми). Ако бившият ми съпруг беше една идея по-споделящ тип, можеше да седна и да говоря с него. Чудя се дали преминава през подобно състояние. Явно за мъжете един развод, пожелан и предизвикан от жената, е сътресение, което много трудно понасят. Още повече, че са липсвали явни признаци на влошаване на отношенията.

Бях чела някъде една мисъл - "Не завиждай за мъдростта на този, от когото получаваш съвет. За да ти го даде, той със сигурност е преминал през много по-тежки изпитания".

Никога не съм се наемала да съдя за степента на "тежест" на трудностите, през които всеки минава. В крайна сметка всичко е въпрос на лична гледна точка, на моментно състояние и на усещане. За себе си знам, че с подходящите хора наоколо, всяка негативна емоция може да се преобърне. Ако не на 180 градуса, поне на 90! Оттук нататък, чашата може да е винаги наполовина пълна.

Сега стискайте палци да се оправя с болестите на малките и да имам по-весели поводи да не се замислям дали ми е самотно.

Прочетете още:

Уроци по живот

Уроци по любов

Разни върхове

Солено...

3/4 щастие

Мъжете са от Марс

Сърдитка

Когато мечтите се сбъдват

Кръговрати

Голямото преместване

Децата

Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!

17 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



23
Касиопея Харалампиева 11.10.2013|16:16
напълно съгласна съм с теб . аз така и не успях да се съглася с това твърдение че се поднасят трудности само на силните , просто в повечето случай само де успяват да се увладеят а останалите се отказват ... но все пак въпрос на гледна точка
22
Meglena Barutchieva 20.09.2013|14:52
Ех, Лора, Лора....
21
Lana Rey 19.09.2013|16:27
Ахаха:) Току виж намерят сходни точки :)
20
brown sugar 19.09.2013|16:26
Доста крайно казано. Живота поднася изпитания на всички ни, просто едни не ги преживяват, а други го правят защото са силни личности.
19
Kremena kremi 19.09.2013|16:26
А така;) Много обичам българския еквивалент!
18
Lana Rey 19.09.2013|16:25
Животът си е най-голямата терапия за всички, както и времето, което лекува или те кара да забравиш Със сигурност мъжете го преживяват не по-малко болезнено от жените, не може на мъжа ти абсолютно да не му пука бившия си брак, от който има деца.
17
brown sugar 19.09.2013|16:24
Дано малките се оправят, това е най-важното на този етап! Иначе всичко останало ще се нареди с течение на времето, по един или друг начин.
16
Kremena kremi 19.09.2013|16:23
"Бях чела някъде една мисъл - "Не завиждай за мъдростта на този, от когото получаваш съвет. За да ти го даде, той със сигурност е преминал през много по-тежки изпитания"." - Много добра мисъл. Обикновено винаги е така.
15
viki stoilova 19.09.2013|14:40
Честно казано и аз имам такива очаквания.
14
viki stoilova 19.09.2013|14:39
За съжаление е така, не винаги нещата се случват, както искаме.
13
Radina Arabadjieva 19.09.2013|14:10
което не е лошо, аз не мисля,че е наказание един вид. като изречението "прати децата при бабите да си починеш"... да си починеш от кое?
12
Vanesa Apostolova 19.09.2013|13:43
ахахаххахаххахахахахах
11
Кристина Минкова 19.09.2013|13:18
Така си е,работа,деца,дом,все по-малко време за теб...
10
Кристина Минкова 19.09.2013|13:15
Очаквам с разведения приятел да стане нещо по-различно от приятелство,но да видим дали съм познала.
9
vyara dimova 18.09.2013|19:22
И на мен много ми харесва всичко, споделено от нея - стил, преживяно, поуки, умението да се шегува....
8
vyara dimova 18.09.2013|19:21
А на другите какво поднася?!
7
mimi zvetkova 18.09.2013|17:11
Особено когато децата започнат училище минават неусетно.
6
mimi zvetkova 18.09.2013|17:10
Стискаме палци децата да се оправят бързо.
5
Марго Хворева 18.09.2013|16:45
От лични наблюдения мога да кажа, че животът поднася сериозни изпитания само на силните хора, които могат да ги понесат и да се справят с тях.
4
Вяра Петрова 18.09.2013|15:25
Животът минава бързо и динамично :)
3
Romina Aleksandrova 18.09.2013|15:01
Лора не спираш да ме вдъхновяваш и зареждаш. Де повече хора като теб да гледаха малко по философски на нещата от живота и да не превръщаха всяка трудност в огромна житейска драма.
2
Svetlozara Halacheva 18.09.2013|14:52
Българската поговорка в случая е "не питай старило,питай патило" че и тази така :)
1
Galin Todorov 18.09.2013|14:37
Мисълта ми хареса, наистина не трябва да завиждаме на мъдрите хора, които ни дават съвети, защото те определено по пътя към мъдростта си са имали много препятствия.
Преди Коледа две блондинки отишли в гората. Ще търсят елха за празника. Търсили, търсили. Обикаляли, обикаляли. Накрая грохнали от умора. Едната блондинка казала: -Виж какво, муцка. Омръзна ми да...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
За какво ни е властта и силата, ако не можем да защитим близките си? Джордж Р. Р. Мартин
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти