Никоя болест в света не намалява способността на хората да работят толкова масово, колкото депресията, така че съвременните лекари активно търсят начини за лечение на разстройства на настроението. Включително психиатрите се опитват да разберат защо тялото ни се повлиява толкова много от психическото ни състояние. По пътя учените са направили няколко важни наблюдения, които обясняват каква е еволюционната функция на тъгата.
Американският психиатър Джордж Енгел предполага, че естеството на депресията е свързано с детската привързаност. Когато детето се откъсне от майката, то започва да плаче, опитвайки се да привлече внимание, но след това се успокоява. Почти всички деца, които са откъснати от родителите си за дълго време, се държат по един и същи начин: свиват се на топка, обвиват ръце около себе си и безшумно се люлеят на място. В дивата природа това поведение помага на младите да намалят разхода на енергия и да не привличат хищници. Енгел нарича това "самоелиминиране с цел самосъхранение". В неговата хипотеза депресията е вид хибернация, която предпазва човек от опасност.
Британският психиатър Джон Прайс изучава поведението на маймуни. В техните групи винаги има алфа мъжкар, който се чифтосва с всички женски. Ако бъде победен в битка с друг мъжки, той отива настрани, изпада в униние и също се люлее на място, сгушен на топка. За Прайс това поведение е знак за предаване. Губещият се опитва да избегне по-нататъшни атаки от новата алфа и съобщава това с депресивното си поведение. Затова Прайс предполага, че хората също изпадат в депресия поради загуба на статут.
Теорията на Прайс е добре подкрепена от проучване на епидемиолозите Джордж Браун и Тирил Харис. Според тях в 75% от случаите депресията възниква точно след събития, свързани с унижение или компрометираща ситуация. Също така, депресията често е причинена от загуба (20% от случаите) или изправяне пред опасност (5% от случаите).
Антропологът Джон Хартунг разглежда естеството на депресията от различен ъгъл и предлага идеята за "измама на самооценката". Той обръща внимание на това как хората и животните се страхуват да надминат по-висшите от тях. Понякога те чувстват, че желанието им да се докажат може да се възприеме като заплаха и да доведе до атаки. Тогава човекът се преструва на безполезен. В търсене на безопасност той се самоубеждава, че не е способен на нищо и не заслужава нищо. Така че страхът от надминаване на силните също води до депресия.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 0 | 0 |
