Епизод 1: Представяне
Епизод 2: Решението
Епизод 3: Женени съквартиранти
Епизод 4: Децата
Епизод 5: Приятелите
Епизод 6: Другата
Епизод 7: Родителите
Епизод 8: Усещане за свобода
Епизод 9
Знам, че бях обещала да ви разкажа историите на жените, които ме провокираха да започна тази рубрика. Искам да направя това поради две основни причини.
1. Всички ми дадоха позволение и доверието им нямаше как да не ме вдъхнови.
2. Така ще получите още гледни точки, довели до същото решение. А, надявам се, различните примери да ви дадат възможност да оцените и предпазите собствените си семейства (доколкото би било възможно).
Но преди другите разкази, искам да ви позволя да хвърлите поглед и над тъмната страна на самотата. Не онази на свободата, която ви споделих с усмивка. А онази, под чиято сянка избуяват и страхът, и недоверието, и чувството за малоценност... Именно затова нарекох този епизод "НЕдостойните” и запазвам минута мълчание за всеки миг, в който някой ви е накарал да се чувствате така. Преди да ви разкрия болезнена истина, която знаете сами.
Никой не може да накара никого да се чувства по определен начин. Емоциите идват от самите нас – за да ни усмихнат, или да ни смачкат (ако и когато им позволим). Всяка една от нас – предприелите стъпки за разваляне на брака или съжителството си с някого, поне веднъж си е задавала въпроса: "С какво не заслужих да имам това, което имат другите? Аз ли съм най-недостойната?”
В моя случай нещата са простички – бях НЕдостойна за любов. А когато не обичаш, нямаш стимул и желание да правиш отсрещния щастлив. Той се превръща в задължение. Вид бреме, което понасяш, заради факта, че някога пред някого си обещал и си изрекъл онези думи "в добро и зло...”. И не върви да се отмяташ.
Винаги съм се чудила – толкова сложни същества ли сме жените? Всички искаме любов. Просто я разбираме по различен начин. И, докато за някои "любов” е даването на лично простанство и свобода, или изпълняването на всеки каприз, то за мен "любов” е просто да чуя "Обичам те!” – тихичко, казано в очите, в миг на споделяне. Не всеки ден. Не на всяко чуване по телефона... Не. Не направено да звучи тривиално и между другото.
Наречете ме глупава и романтична, но знайте, че има такъв момент, в който изричането на каквото и да било звучи като клетва. Като истина, която дъъълго време няма да бъде променена. Ето за такова "Обичам те!” мечтая.
А сега е време да ви запозная с останалите недостойници. Започвам с последната, в чийто живот нахлух ненадейно (по нейни думи) – Ети (Мариета). Неразведена, поради факта, че не се е омъжвала. Отново ще си позволя да я цитирам: "Мен така и не ме поискаха”. Може би това е нейното недостойнство – пожелавана, но не и за съпруга. За сметка на това, обожавана майка на прекрасен син. Съученици с моя.
Така нахлух в живота й. Видно е, че лесно споделям и съответно събеседниците ми успяват да се отпуснат и да ми разкажат своите животи. Хубавото е, че с времето се научих да не давам оценки. Приемам, изслушвам и разсъждавам. Но не претеглям. И не съдя.
Историята на Ети е достойна за психологически анализ. Както се казваше във времето, в което тя е пораснала – дете от работническо семейство. Сестра, с която имат малка разлика и родители, които "за да преизпълняват” планове и поради други семейни причини, са били принудени да оставят децата на целоседмична градина.
Ако не знаете, това са места, където водиш мъниците в понеделник и си ги прибираш в петък. И така децата израстват несигурни в чувствата на възрастните. Уж са обичани, но само два дни. После отново са далеч от мама и тате. И не знаят на кого и как да се доверят. Обичат, но тихо и в себе си. За да не бъдат наранени.
Един ден тези жени порастват. И тяхното уравнение има точно две решения – или се превръщат в ледени принцеси, или в несигурни, свити и лесно раними същества.
За нея всичко започва приказно – с мъж, който е готов да свали и небесните тела, до едно, само и само да я получи. Кой не би се поддал на такова внимание? Още повече, когато копнее за него? До момета, в който приказният принц се превръща в жаба. И си заживява в гьола. И буквално, и преносно. А в живота уравненията на приказните принцове също имат две решения – или са толкова самовлюбени, че не виждат никого около себе си и ако надигнеш глава те смачкват от бой, или... правят същото, но с думи.
Слава Богу, нейният е бил от втория тип. Докато в един прекрасен ден, с бебе на 6 месеца на ръце, на хладилника й висва лист с всички "ЗА” и "ПРОТИВ” да продължи да живее в този ад. Подробното описание на най-милите качества на "принца” е последвано от шеметно събиране на багажа му и връщане отново в ергенското му жилище.
Може би тук е мястото да кажа, че именно с нейна помощ вещите на моят бивш съпруг се озоваха в квартирата му (благодаря, благодаря, благодаря).
Не познавате много жени, които биха останали с бебе на 6 месеца сами доброволно, нали? И така вече... толкова години. Към момента Той вече не е сам и отношенията им са достигнали онази хармония, която има между най-близки приятели. Споделят емоции, понякога си дават крайно лични съвети и оценки и се грижат за детето. Тя със знак по-голямо, но в такива отношения няма как да бъде поставено равенство.
Детето е най-приказното същество, което може да срещнете – открито, обичащо, раздаващо усмивки. Мисля, че това се дължи на факта, че точно като мен, не е успяло да заобича баща си преди раздялата. Това определено се явява ключов фактор в емоционалния свят на мъниците. За него семейството е мама, а татко винаги е идвал и си е отивал.
От настоящата ми позиция на човек, преживял това на свой гръб и следящ отблизо израстването на друго дете по този начин, смея да твърдя, че, що се отнася до психиката на хлапето, този вариант е за предпочитане. Но е хубаво бащата да не отсъства напълно от живота му. Особено, ако е момче.
Към НЕдостойнствата на Ети със сигурност мога да прибавям още. Но следващия път ще продължа с другите най-близки до сърцето ми хора.
Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!
Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 79 | 3 |
