Когато някой анимационен герой се ядоса, обикновено от ушите му излиза пара, тялото му почервенява от глава до пети, а понякога дори има експлозии. Живите хора не са толкова забавни в гнева си, но това не означава, че негативните емоции нямат сходно отражение върху тялото им.
Реакцията може да варира от човек до човек, но някои от често срещаните симптоми на "прикипяването" включват стискане на зъби и юмруци, изчервяване или пребледняване, изтръпване, потене, треперене, мускулна напрегнатост и промени в температурата.
Всеки чувства гнева посвоему. Жените, например, са по-склонни да го описват като бавно обхващащ тялото им, докато мъжете го изпитват като изпепеляващ огън или бушуващи вълни. Естествено, изживяването варира и в зависимост от културното наследство: азиатците по принцип са по-сдържани и смирени в гнева си в сравнение със западняците.
Независимо от външния израз, вътрешната реакция е идентично стресова и в тялото ни настъпва прилив на химикали като адреналин и норадреналин. Амигдалата - частта от мозъка, която отговаря за емоциите, направо пощурява и времето й за реакция на външен дразнител достига четвърт секунда.
Същевременно се увеличава кръвопотокът към предния лоб на мозъка, особено в частта му, намираща се над лявото око. Това е зоната, отговаряща за трезвия разсъдък и обикновено тя ви възпира да не хвърлите нещо тежко и държавно по някого.
Обикновено въпросната област и амигдалата се уравновесяват взаимно със сравнително добър успех и чисто невралните ефекти от гнева преминават в рамките на две секунди. Ето защо сте чували, че е добре да преброите до 10, преди да се отдадете на негативните емоции.
За да илюстрират значението на предния лоб в овладяването на емоциите, много невролози разказват случая на Финиъс Гейдж. Гейдж е изключително мил и добър железопътен служител, но през 1848 година става жертва на инцидент, при който железен прът пробива черепа му непосредствено над лявото око. Оттогава американецът се преобразява коренно - нравът му става раздразнителен и агресивен и това не се дължи само на факта, че в главата му зее дупка. Нещо повече - металната пръчка е унищожила точно тази част от мозъка, която потиска гневните реакции.
Ако се нервирате за щяло и нещяло, рано или късно този навик може да ви навреди. Хронично ядосаните хора често губят способност да секретират ацетилхолин - невротрансмитер, който неутрализира някои от негативните ефекти на адреналина. Тези личности непрекъснато са в напрежение и в един момент може да се окаже, че са с отслабено сърцето и кръвоносни съдове, плюс нарушения в черния дроб и бъбреците. Гневът върви ръка за ръка и с някои други емоционални проблеми като депресия и безпокойство.
В едно изследване на близо 13 000 души най-гневните индивиди се отличават с двойно по-висок риск от коронарна болест на сърцето и тройно по-висок риск от инфаркт в сравнение с най-спокойните представители на кохортата. Някои лекари са на мнение, че хроничният гняв е по-опасен от пушенето и затлъстяването като фактор, допринасящ за ранната смъртност.
Затова следващия път, преди да се ядосате, пребройте до 10. Издишайте продължително няколко пъти. И не си го изкарвайте на предметите около вас. Защото науката демонстрира, че колкото по-склонни сте да изпускате напрежението по този начин, толкова по-агресивни ставате. Но това е тема на цяла отделна статия.
За още интересни статии станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 11 | 2 |
