Те са млади хора на различни възрасти и с различни интереси, родени в различни краища на България. И петимата от тях обаче имат нещо общо. Защото всички те са зависими. Нещо повече, те са поели по тежкия път на възможното лечение. Изправили са се срещу самите себе си, срещу досегашните си навици, срещу това, което са свикнали да бъдат.
Те са петима резиденти от терапевтична общност "Феникс”, които се съгласиха да говорят открито пред екипа на Jenite.bg за зависимостта си, за отговорите, които търсят и са намерили и за личностната промяна, към която се стремят и за която се борят всеки ден.
С, 26 години
Tук съм от 4 месеца, тъй като след един инцидент буквално изгубих емоциите си. Първоначално дори бях хоспитализиран в психиатрията в родния си град. В процеса на възстановяване започнах да ровя по-дълбоко, търсейки отговор на въпроса как се е стигнало до това ми състояние. Така се оказа, че всъщност, без да осъзнавам, съм имал проблем с "цикленето” пред компютъра - стоях пред него по 15-16 часа.
Казано накратко бях лишен от живот. Нищо не ме вълнуваше и интересуваше, не изпитвах абсолютно никакви чувства - нито страх, нито тъга, нито радост - нищо. С времето, откакто съм тук, нещата си идват на мястото. Буквално се съживих.
Първата и най-важна стъпка в терапевтичната общност е да се довериш - както на екипа, така и на останалите резиденти. А това изисква време. Трябва да свикнеш с мисълта, че хората не ти мислят лошото. Тогава вече настъпва обратният процес, в който започваш да се променяш, да се чувстваш добре и да разбираш защо всъщност си на това място и как то ти помага.
Това, на което ни учат тук е, че употребата на каквито и да е психоактивни вещества, бягството от реалността чрез тях или, както е в моя случай, социалната изолация произлизат от невъзможността да се справим с емоциите си.
М, 26 години
Животът ми се разви така, че започнах да употребявам алкохол често. След това се появиха и наркотиците. И така, докато в един момент не реших, че е време да потърся причината защо всъщност приемам тези вещества.
Открих, че проблемът е в самия мен, а не в заобикалящата ме среда. Така реших да променя себе си и нагласите си към света. В момента все още съм на този път, а това е мястото, което ми помага да преодолея проблемите, които са ме съпътствали през целия ми досегашен живот. Тук съм от почти 3 месеца.
Основен проблем на по-голямата част от нас се крие в емоциите и по-конкретно в това, че или ги задържаме, или не ги изразяваме по начин, по който би трябвало. А именно така се стига до употреба. Идеята на престоя ни тук е да се научим да изразяваме тези емоции адекватно и да не събираме в себе си излишен товар, който след това да ескалира.
Зависимостта е болест и ако искаме да сме здрави, трябва да се грижим за тази болест и да не я оставяме да ни завладее. Защото дори едно малко кривване от пътя е способно да върне зависимия към предишния начин на живот.
М, 37 години
Утре се навършват 9 месеца, откакто съм тук, поради алкохолна зависимост. Това не е първият ми опит за лечение - пробвала съм и сама, и в психиатрия. Променям се и продължавам да се променям, все пак целта на това място е именно да промениш личността си и да намериш това, което ти липсва, за да се пребориш с употребата.
Много е важно да погледнеш останалите и да осъзнаеш, че въпреки различията, ние всички имаме нещо общо - търсим помощ в например алкохол или наркотици, за да се справим с проблемите си. Така, когато погледнеш на другите хора като на себе си, се доверяваш много по-лесно.
Ние сме една група, помагаме си и се виждаме през очите на останалите. Друго е, когато 20 човека ти кажат по какъв начин те виждат и какво според тях е правилно да промениш в себе си. Тогава наистина започваш да се замисляш, да вникваш в проблема си и да работиш по-усърдно върху него. Смисълът на тази терапия е именно такъв - да си помагаме.
Бях в края на програмата, когато направих рецидив - употребих алкохол отново. Затова се върнах в къщата, за да си помогна и да довърша до край нещата, за да съм по-спокойна следващия път. Навън е трудно, но тук ни учат именно как да се справяме, за да ни е по-лесно.
К, 22 години
Тук съм от 3 месеца и половина, вследствие на проблем с хероин и интравенозната му употреба. Преди това съм бил и на друг вид лечение в дневен център, което обаче при мен не даде резултат.
Винаги, когато правех сривове, ми се задаваше въпроса "защо”, а аз винаги намирах много адекватна причина. Докато в един момент не успях да открия нито една, за да убедя дори себе си. Това ме подтикна да дойда тук и да потърся помощ.
Мотивацията е много променлива единица и ако в един момент е на върха, то в следващия може да стигне дъното. Благодарение на груповата терапия си дадох сметка за това как всъщност функционирам.
Г, 18 години
Тук съм от месец и половина, поради проблеми с алкохол и някои видове наркотици. В началото бях против престоя си тук, смятах, че не се нуждая от лечение. Постепенно обаче разбрах, че не съм бил прав и нещата в главата ми се промениха коренно.
Все още имам проблем с доверието и когато не съм добре емоционално отхвърлям хората около себе си. Именно върху това се старая да работя в момента - тази ми трудност е една от причините, които ме водят към употреба.
Когато дойдох тук не осъзнавах, че имам проблем, смятах, че животът ми е песен. Имам голям проблем с мотивацията. В момента се опитвам да разбера какво ме е карало да се държа така навън. Все още съм далеч, но смятам, че съм на правилния път.
| 23 | 0 |
