Вдъхновена от научни изследвания и статии, описващи хранителната индустрия, Ева Шауб решава да направи един експеримент. Тя, заедно със съпруга и дъщерите си Грета и Илза, прекарват цялата 2011 година в ядене на храни без добавена захар.
Те прегледали внимателно етикетите на пакетираните храни за захар и други съставки, маскиращи наличието на подсладители, включително глюкозо-фруктозен сироп, царевичен сироп, кристална фруктоза, кленов сироп, мед, меласа, преварен сок от тръстика, както и изкуствени подсладители.
След това започнали да приготвят голяма част от храната си сами вкъщи, и то от съставни части (защото в Щатите е много лесно да вземеш плик от магазина, да го изсипеш в купа, да разбъркаш с вода, вариш, печеш, пържиш и да получиш супа, мъфини или кюфтета, което само по себе си не е готвене или приготвяне на храна – бел. ред.).
На всеки член от семейството било позволено едно "прегрешение", което може да съдържа малко количество захар. Ева избрала чаша червено вино, а веднъж в месеца семейството се черпила с десерт по общ избор.
Книгата "Година без захар" (Year of No Sugar) е на пазара от 8 април, а Ева разкрива част от предизвикателствата, през които е преминала, заедно със семейството си, пред Huffingtonpost.
"До идеята стигнах, след като моя съпруг ми показа видео, което обясняваше какво прави захарта в нашето тяло. А ние приемаме много повече захар, отколкото подозираме. Останах напълно запленена от това видео. Тогава си дадох сметка, че нямам представа с какво храня своето семейство.
Когато споделих идеята си за година без захар, бях изненадана от положителната реакция на моя съпруг. С децата стана по-трудно. Те знаеха, че рождени дни, Хелоуин, Коледа и всичко ще бъде различно. Разплакаха се, но всички осъзнавахме, че няма да бъде лесен път.
Първият ден беше може би най-трудният. След това нещата се стабилизираха, но не мога да кажа, че беше лесно. Малката ми дъщеря (на 6) постоянно забравяше в началото на проекта и редовно й напомнях, че няма десерт. Тя отвръщаше "О, добре" и отиваше да бяга и играе. С по-голямата ми дъщеря беше много по-драматично. Тя е актрисата на семейството и го играеше като "О, горко ми!". Тогава я насърчих да води дневник, защото имаше дълги периоди, в които ме мразеше и не искаше да говори с мен. Там тя даваше израз на емоциите си. В крайна сметка и тя заобича проекта.
След приключването на експеримента видях едва ли не разочарование в погледа на различни хора, след като разбраха, че не сме претърпели никакви физически промени (загуба на тегло). Никой от нас не е имал тази цел или нужда. Последното нещо, което исках да направя, е да се фокусирам върху смъкването на килограми. Промените бяха други. Нашите вкусове се промениха с течение на времето. Започнахме да усещаме по различен начин храните със захар. Храни, които преди това изглеждаха апетитно, станаха непривлекателни.
В края на тази година всички се чувствахме по-здрави, изглежда се разболявахме по-малко, а дори някой да беше болен се оправяше по-бързо. Децата пропускаха значително по-малко училищни занимания заради болест.
Най-хубавата част беше, когато приключи проекта. Никой не се нахвърли върху сладките. Дори когато отидохме до магазина, не започнахме да купуваме различни от продуктите без захар (с малки изключения). Толкова трудно ни беше да намерим продукти, които не съдържат захар, че не искахме да изхвърлим този труд на боклука и да загубим този навик."
Лесно е да станете част от Jenite.bg във Facebook! А колко е трудно да се намерят такива продукти вижте в следващото видео:
| 10 | 0 |
