За милиони хора по света, първият ден от новата година е шанс да си разчистят сметките с миналото и да започнат на чисто. Откакто свят светува, празниците са свързани с ритуални храни, но с най-много значения за бъдещето са натоварени ястията в новогодишната нощ. В това кодиране на благополучието, важна роля играят произходът на храната, външният ѝ вид, размерите, цветовете и консистенцията ѝ.
Храните за късмет варират според традициите в различните кътчета на света, но изненадващо си приличат и могат да се разделят в няколко най-общи категории.
Грозде и други плодове
12 гроздови зърна се изяждат точно в полунощ, по едно при всеки удар на часовника или камбаната. Тази испанска традиция, която сега е популярна и в Португалия и Латинска Америка, датира от 1909 г., а произходът ѝ е чисто икономически. Лозарите в региона на Аликанте измислили ритуала, за да оползотворят излишъците от грозде. Всяко зърно символизира един от месеците, така че, ако третото например е по-кисело, значи март ще си покаже чепатия нрав.
Целта е да глътнеш всички зърна преди последния удар точно в полунощ, но перуанците например изяждат и едно допълнително зърно на късмета. В сушен вид гроздето участва в безброй празнични сладкиши или солено-сладки рецепти – стафидите наподобяват малки златици, а и лозата и нейните плодове от незапомнени времена се свързват със земната благодат.
Последното се отнася и до суровите или сушени плодове изобщо. С пъстрите си цветове, сладостта и свежестта си те по най-директен начин символизират благоденствието. За гърците благополучието е заключено в сочния плод на нара. Стопанинът на дома разбива един зрял нар навън в стената на къщата и ако зърната се разлетят и се посипят по целия двор, то годината ще е щастлива за семейството.
Зеленчуци
Разнообразни ястия с листни зеленчуци – включително зеле, листа от цвекло, листно и къдраво зеле, се приготвят за Нова година в много краища на света – листата им приличат на нагънати банкноти и са символ на късмета.
В България ядем нашето печено кисело зеле, също както немците и други европейци от северната част на континента обичат техния sauerkraut (кисело зеле), докато датчаните приготвят задушено къдраво зеле, поръсено с канела и захар, а в южните Съединени щати символ на материално благополучие e листното зеле. Вярва се, че колкото повече зелени листа изяде човек в новогодишната нощ, толкова по-дълготрайно ще е благополучието му през годината.
Варива
Зърната на боба, граха и лещата приличат на монети, които набъбват при готвене. Веднага след полунощ, италианците хапват cotechino con lenticchie или наденици със зелена леща. В Германия също комбинират леща с наденици или пък грах със свински джолан, например. В Бразилия обикновено първото ястие от новогишната трапеза е леща чорба или ориз с леща, а в Япония - osechi-ryori са група символични храни за първите три дни от новата година и включват сладък черен боб, наречен kuromame. В южните щати на Америка традицията е да се приготвят т. нар. black-eyed peas (бобово растение, чиито дребни светли зърна са маркирани с по едно черно петънце ) в типичното ястие хопин джон (hoppin' john). Има дори поверие, че е най-добре да се изядат 365 зрънца от този странен вид вариво, носещо късмет – по едно за всеки ден от предстоящата година.
Свинско
Обичаят да се яде свинско в нощта срещу 1 януари е основан на идеята (родена още в древен Китай), че прасето символизира мъдрост и прогрес - животното се изтласква напред, като преди това се вкопава в земята. Печено прасенце сукалче се сервира на много места по света, сред които са Куба, Испания, Португалия, Русия, Унгария, Австрия. Австрийците дори украсяват празничната маса с миниатюрни марципанови прасенца. В Швеция пък приготвят празнично ястие от свински крачета, а немците обожават типичния айсбайн (свински джолан), най-често съчетан с кисело зеле и пюре от грах, но хапват и други специалитети с печено свинско. У нас пък обикновено залагаме на свински пържоли.
Риба
Въпреки че в България не е типична част от новогодишното угощение, рибата е съвсем логичен избор. Тя е символ на изобилието още от древността. Датчаните приготвят варена треска за Нова година, а херингата е типична за празничната вечеря не само на Скандинавския полуостров, но и в Полша, Германия и прибалтийските страни. В Германия се поднася и цял шаран, а сътрапезниците прибират няколко люспи в портфейлите си за късмет. В Швеция новогодишната smörgåsbord (шведска маса) е отрупана с разнообразни салати, ястия от риба и морски деликатеси. Японците ядат хайвер от херинга за плодородие, скариди – за дълголетие, и сушени сардини – за богата реколта (някога сардините са били използвани за наторяване на оризовите полета).
Кръгли печива
В най-различни вариации, те определено са общ елемент от световната празнична трапеза. Неизменната форма е кръг или кълбо, символизиращи Земята и вечността. Италианците приготвят тестените, наръсени със захар топчици chiacchiere (киакере), в Полша, Чехия или Унгария също празнуват с различни кръгли тестени сладки, а холандците пълнят своите пухкави кръгли понички ollie-bollen с ябълки, стафиди и горски плодове.
В много култури е обичайно късметът да се скрива в печивото, било то кейк или васильовска баница, както е в нашия случай. Мексиканската роска де рейес (rosca de reyes) е пръстеновиден кейк, украсен със захаросани плодове и изпечен с една или повече изненади в него. Гърците приготвят своята кръгла василопита (кейк с портокалова кора и бадеми) с монета в нея, която разчупват след полунощ и разпределят между сътрапезниците, започвайки от най-възрастния. В Швеция и Норвегия пекат ритуален оризов пудинг, в който късметът е под формата на цял бадем. Щастливецът, на когото се падне ядката, е с осигурено благополучие през цялата година.
В Шотландия човекът, който пръв пристъпи в нечия къща след идването на новата година, определя каква ще бъде тя за обитателите на този дом. Сред даровете, които този гост носи, има и печива за благоденствие, като овесени сладки или прочутия black bun – забележителен кейк с много сушени плодове и ядки, който отлежава поне две седмици, преди да достигне пълното си великолепие.
Противоречия
Докато във Франция новогодишната вечеря е една симфония в бяло – с бели свещи, свежи плодове, глазирани в бяло и бял сладкиш, в Китай белият цвят носи лоша поличба и всячески се отбягва на празника.
В много страни за Нова година се приготвят птици като пуйка - у нас, или гъска – в Русия, но се смята, че кокошката не е подходяща, тъй като кълве заднишком и може да причини носталгия по миналото. Другаде изобщо избягват птиците от страх, че късметът може да отлети. Не е добра идея да се приготвят омар или раци, тъй като се движат назад и могат да доведат до премеждия и неуспех.
Неизменно във вярванията по цял свят е залегнало убеждението, че новата година не бива да се посреща на празна маса, затова е добре от всяко приготвено ястие да се остави известно количество, което пък влияе положително и на добрата ни форма през цялата празнична нощ.
| 3 | 0 |
