След края...
...започва ново начало. Само че аз не се почувствах съвсем нова. Скоро една от приятелките ми, която е психолог и също се разведе миналата година ми каза, че разводът е най-тежката загуба в живота на човек. Защото изначално приемаш идеята за смъртта и я признаваш за неизбежна. Докато при развод губиш не само човек, а съвкупност от неща.
Отказах да го приема, защото това заявление ме накара да се почувствам още по-тъжна. За сметка на това, като се прибрах у дома, се замислих какво толкова съм изгубила? Отговорът в моя случай е – идеята за нещо, което съм искала да бъде по един начин, а то се е развило по друг. Но това не е непременно лошо.
Макар и дете на разведени родители, аз така и не си бях представяла, че може да мина през същото изпитание. Или по-скоро все си мислех, че съм готова за това. Но не бях.
Когато ми се обадиха, за да ми кажат датата и часа на делото; когато всичко придоби застрашително реални размери; тогава се почувствах много, много зле. Но за това вече ви разказах в предходния епизод.
Мислех, че децата ще приемат по-драматично факта, че "с тате вече не сме женени", но те явно се справят по-добре от мен в някои отношения. Да не говорим, че на въпроса "Кога искате да виждате татко?" отговорът беше "Така, както е сега – в неделя – е добре!"
Не изявиха желание за постоянни срещи с него, което ме учуди, но и ги разбирам. Те също се опитват да се предпазят по някакъв начин. И предпочитат вариант, в който не го виждат твърде често, за да не им липсва твърде много. Но всъщност засега не съм опитвала да наложа каквито и да е ограничения. Онзи ден бяха на кино заедно. Взе да пътуват за празниците... Както се казва – завъртяхме отново колелото на живота.
Най-удивителна за мен обаче си остава скоростта, с която различията ни се задълбочават. Мина повече от година откакто решихме да се разделим и около половин година от фактическата физическа раздяла, а аз имам усещането, че никога не съм живяла с този човек. Дори не мога да си спомня как съм го прегръщала и целувала. Нито пък изпитвам някакво желание към него.
Установих, че мъжът, с когото се развеждам, е онзи, който всички познават и са виждали през годините. Но той не е онзи, за когото се омъжих и с когото живях толкова време. Не е, защото в моята представа е бил различен. Майка ми се опита да ми обясни, че това било от ефекта на "розови очила", който се случва като се влюбиш. Не съм съгласна. Никакви очила не ми е сложила тази Любов. Директно ме е ослепила.
На въпроса ми към него "Защо стигнахме до тук?", отговорът, който получих, беше: "Защото сме много различни!" Според личния ми анализ има няколко основни причини връзката ни да не оцелее:
- Заедно сме от прекалено малки – проблемът на такава връзка е, че точно, когато си в разцвета на силите си – работиш, придобил си самочувствие, стъпваш на личните си успехи сред другите... Та, точно в този пик в отношенията с останалите, у дома нещата вече са влезли в графа "рутина". Никой не се впечатлява от другия. Забравил е да отчита присъствието му и го счита за даденост;
- Разминаването в отношението към децата – и по въпроса за това колко точно деца да имаме, и по другия, основен – възпитанието им;
- Пълната липса на общ интерес и допирни точки в сферите ни на работа – това допълнително ограничава темите на разговор и свежда общуването до минимума, свързан с храната, децата и почивката.
Към момента за мен един от най-важните въпроси, на които търся отговор по повод бъдещи връзки, е - "Какво ще правя с този човек на старини?" Тогава, когато децата пораснат и ежедневието ни излезе от стандарта – работа, у дома, работа, у дома... Ще мога ли да обсъждам любимите си книги с този човек? Ще иска ли той да пътуваме заедно? Ще ходим ли на театър и кино?
Децата растат и ще поемат свой собствен път. Искам да очаквам с усмивка това време. Да имам планове и мечти за него. С човека, когото обичам. Защото животът си е наш. И не е честно към самите нас да допускаме да живеем заради някого, в името на някого...
Защото, за да научим децата си да живеят, трябва да им дадем пример – със своите възходи, падения, добри и лоши решения. Всичко, стига в основата му да стоят нашите мечти и планове за бъдещето. Само така ще им покажем, че никой друг не е господар на магията, наречена "Съдба".
Обещаните документи за развод може да откриете тук.
Епизод 1: Представяне
Епизод 2: Решението
Епизод 3: Женени съквартиранти
Епизод 4: Децата
Епизод 5: Приятелите
Епизод 6: Другата
Епизод 7: Родителите
Епизод 8: Усещане за свобода
Епизод 9: НЕдостойните
Епизод 10: Любовта си отива
Епизод 11: Дела и документи
Епизод 12: Love is in the air
Епизод 13: За брака... Цинично!
Епизод 14: Любовта, без която не можем
Епизод 15: Разведена
| 61 | 3 |
