Мислех този път да не започвам с уточнения и отговори на коментарите, но явно не ми се получава. Да разбирам ли, че в ролята на жертва, историята на последната година от живота ми е интересна, но в ролята на обществено приет "агресор" нещата отиват в друга посока?
Е, мисля, че трябваше още от началото да е станало ясно, че аз не се приемам за потърпевша от обстоятелствата. Когато не ми харесват, се старая да ги променя, но като цяло – аз съм тази, която ги създава.
Не стоя и не наблюдавам с интерес какво ще ми се случи. Случвам си го. Отдавна се научих, че не можеш да очакваш хората да те разбират, без да си обяснил себе си. И дори тогава е нужно да приемаш недоумението им.
Не можеш да очакваш другите да мислят като теб, нито да го изискваш от тях. Като цяло не е добре да "очакваш". Това носи огорчение. Глупаво е да вярваш на обещания. Ако нещо не се случи, значи има причина, дори някой да се е клел, че ще го направи. Животът ни поднася изненади и в интерес на собственото си спокойствие и щастие, не е добре да приемаме обещанията за даденост.
И така – аз не съм жертва – нито на бившия си съпруг, нито на развода си, нито на "похотливите желания" на мъжа, с когото съм сега.
От друга страна не се "занимавам" с женени мъже. Просто обичам един.
И така – снощи бях на концерт на Графа. Надали бих отишла, ако не бяха децата, но по принцип харесвам българска музика и в частност някои от неговите парчета. Е, пях с пълно гърло "Не мога аз безкрайно да те обичам тайно. Крадена любов е половин живот..."
Нямаше как да не се замисля наистина ли е така. Още повече, че миналата седмица изкарахме два прекрасни и безметежни дни извън динамиката на "обикновените" ни животи. Та така – замислих се и някак вътрешно не можах да ги определя като "крадени". Може би, защото се случи така, че служебните ни ангажименти да съвпаднат, може би, защото не бяха планирани и никой не лишаваше близките си от присъствието си. Не знам. Досега не съм имала чувството, че взимам нещо, което се полага на друг. Това просто е нашето време. Онова, което се е случило да можем да споделим.
Със сигурност за това ми усещане допринася фактът, че той не лъже, за да е с мен. Не закъснява поради "служебни вечери", не ходи в "командировки", не лишава близките си от внимание. Може би е въпрос на късмет, че имаме плаващи работни графици, но от самото начало приоритетите са поставени и графиците на заниманията на децата споделени, за да може всеки да се съобразява с ангажиментите на другия.
И, докато в началото опитвах да сложа себе си на някакво паралелно ниво и да си създам облак допълнителна реалност в живота му, сега не е така. Аз не съм "другия" му живот. Съществувам в този по същия начин, по който той се намества в моето ежедневие.
Тъй като работата ми е свързана с контакти с много хора, смея да твърдя, че го виждам по-често отколкото една съпруга на пилот или моряк вижда мъжа, с когото има брак. По-забавното е, че разговорите и обедите, които сме споделили, са повече, отколкото тези с бившия ми съпруг в последните две години от брачния ни живот.
Все пак всичко е въпрос на гледна точка. Ако следвам конструкцията на стандартно философско есе, би следвало сега да предложа антитеза, която да показва всъщност, че всеки един миг, който съм имала с този мъж, е бил за сметка на време за семейството му.
Въпреки че животът има типичната структура "теза, антитеза и синтеза", предпочитам да го оставя да ми ги покаже сам. Може би трябва да приема годините на брака си като класическа теза, това, което ми се случва сега като антитеза и да очаквам сама да стигна до обобщения извод, който със сигурност ще ме изненада напълно. Предстои да видим.
Единственото, което мога да ви обещая е, че няма да ви разказвам целия си живот в очакване на синтезата. Но, както казах по-горе – не вярвайте на обещания.
Прочетете още:
Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Животът като терапия
Клиники, поликлиники и пропаганда
За връзките и хората
Пояснителен
Животът е прекрасен
Как се подарява щастие?
Четири развода и една голяма любов
Безбъдещно
Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!
| 14 | 3 |
