Толкова съм гладна! Един и същи сценарий се повтаря всяка вечер. Главни действащи лица в него сме аз и продуктите от супермаркета, а сюжетът е изграден около моята вечеря.
Търся нещо лесно за приготвяне. Минимално количество усилия. За още по-малко пари, по възможност. И така, почти в транс тършувам из витрините с колбаси и млечни продукти. Току-виж съм намерила своя спасителен пояс. Месен или млечен...
Малотрайните колбаси са евентуално решение на моята главоблъсканица. Те озаряват вечерта на още стотици гладни люде, които са стиснати и не харчат своето време току-така. За парите се разбрахме вече.
Кренвиршите са един от всевъзможните представители на месните продукти. Сварени – за хот дог. Или пък натъпкани с кашкавал и готови, я за фурна, я за микровълнова. Дали заради цената си, или заради умопомрачаващата рекламна кампания, кренвиршите са предпочитано решение на гореспоменатия вечерен казус. Не е заради вкуса им, то е ясно. А съдържанието...не ни е ясно, и по-добре!
В идеалния кренвирш ("на народа", "от детството", или който друг си изберете), има месо. Точка. Да, ама нали за тази цел продуктите от месо си имат свои наименования – често съответстващи с разположението на мръвката по тялото на някое животно. Малотрайните колбаси се правят по най-различни рецепти, например в някои се добавят подправки, в други – сланина или пуешко месо. Злите езици разказват не една или две градски легенди за приготовлението на кренвиршите, които обаче ще оставя настрана.
Данните от проучване на Българската национална асоциация "Активни потребители" сочат, че една от стандартните съставки на кренвиршите на пазара, е машинно обезкостеното месо. Продуктите от търговската мрежа, които достигат до крайния потребител под гръмкия наслов "от месо", всъщност заблуждават мен и всички с празни стомаси. На теория месото си е месо, обезкостявай го, вари го, печи го – ще си остане такова. Все повече производители обаче ползват т.нар. метод за намаляване на загубите – произвеждат кренвиршите от нискокачествено месо, което е останало по костите от предходна обработка. Когато месото не е от мускулна тъкан, а има съдържание на нокът, копито, рога, сухожилие, или общо казано – колаген, то не се усвоява от организма на човека. Хапнеш нещо, глътнеш нищо. Или по-лошият вариант на поговорката – глътнеш нещо вредно.
Лабораторните изследвания повдигат и въпроса за съдържанието на мазнини в кренвиршите. И малките деца знаят, че колкото по-малко мазнини има в един продукт, толкова той е по-полезен за здравето. Всъщност това далеч не е единствения показател, по който трябва да подбираме храните. Даден метод може и да ползва месо с ниско съдържание на мазнини, но то едновременно с това да е нискокачествено и богато на колаген.
Разбира се, че има изключения от общата порочна практика. Някои производители все още държат на качеството, но това се отразява и на ценовия диапазон, в който се предлагат продуктите им. Може да познаете некачествените малотрайни колбаси, когато ги подложите на термична обработка. При варене или стопляне, те стават сипкави, трошат се на много парчета, вследствие на съдържанието на хрущяли, соя и други "добавки". Но не и на месо.
| 12 | 0 |
