За разлика от децата, които хапват само, когато са гладни, на нас, жените, доста често ни се случва да използваме храната не по предназначение – ядем, когато сме тъжни, весели, самотни, нервни или просто, защото ни е скучно. Помислете колко пъти сте си хапвали нещо, защото просто е било в хладилника.
Време е да престанем да запълваме емоционалните празнини с шоколад, чипс, бисквити или сладолед. Ето какво бихме могли да направим преди да сложим първата фатална хапка в устата си – да си зададем три лесни въпроса:
1. Наистина ли съм гладна?
Нека да дадем оценка на глада си от 1 до 5 като 1 е: "Толкова съм гладна, от обяд нищо не съм хапвала", а 5 – "Сита съм, но май има местенце за още".
Ако отговорът е 4 или 5 вратата на хладилника се затваря на секундата! Няколко дълбоки вдишвания и издишвания биха укротили лакомията ни за разлика от шоколадовото парче торта.
2. Пих ли достатъчно течности днес?
Много често организмът бърка глада с жаждата. На ден се нуждаем от около литър и половина течности. Затова може би чаша натурален сок или топъл чай с лимон биха били по-доброто решение в случая.
3. Как се чувствам в действителност?
Решението на проблемите не идва като преядем. Дори напротив – след старателното дълбаене в кофичката сладолед настъпва чувството за вина. Физическото неразположение няма как да тушира емоционалната ни нестабилност. По-добре би било да останем насаме със себе си и да помислим какво всъщност ни мъчи.
| 0 | 0 |
