Дневникът на една жена в развод: Дела и документи

Епизод 11, в който става дума за издръжка, споразумение, отчуждение

Дневникът на една жена в развод: Дела и документи

Епизод 1: Представяне


Епизод 2: Решението

Епизод 3: Женени съквартиранти

Епизод 4: Децата

Епизод 5: Приятелите

Епизод 6: Другата

Епизод 7: Родителите

Епизод 8: Усещане за свобода

Епизод 9: НЕдостойните

Епизод 10: Любовта си отива

Епизод 11

Този разказ е жив и в крайна сметка няма как да не се ръководи поне малко от вашите желания. Събитията не мога да променя. Но след като искате моята собствена история – продължавам.

След скандала, когато взехме решението, мислехме само да живеем разделени. Сякаш ни беше страх да прекъснем всичко с един замах. А и на двамата не ни се занимаваше с документация. Можеше да имаме своите лични свободи и да следваме пътищата си и без някой някъде да е упоменал това черно на бяло.

Той обеща да ми помага с наема и да поеме и други плащания по текущите разходи за децата, а аз реших, че ще сменя квартирата и ще си намеря нещо с по-нисък наем, за да не съм му в тежест.

Нямаше човек около мен (и мъже, и жени), който да е минал по този път и, който да не ме посъветва да изчистя всичко документално, защото съвсем скоро нещата ще се променят. Чувах ги, заслушвах се, но не вярвах. В крайна сметка аз познавах този мъж. Нито той имаше за какво да ми отмъщава, нито аз на него. А и парите не са за мен, а за децата.

На втория месец от съквартирантстването ни вече бях на друго мнение. Без фактическа раздяла, живеещи под един покрив само с едничкото решение да се разделим... Той просто не вярваше, че това се случва наистина.

Малко преди да изнеса багажа му, вече твърдо бях съобщила, че в крайна сметка, след като живеехме заедно доста години и направихме сватба, сега няма да живеем разделени същото количество време, докато се разведем.

Тогава се сблъсках с един малко по-различен вариант на "моя съпруг". Свързах се с адвокат, защото все пак бяхме решили, че всичко ще се случва по взаимно съгласие и ще ни е нужен само един. Той ми изпрати списък какви документи са ни нужни, за да задействаме процедурата и ...получих първия лек шамар – сумата, която съпругът ми беше обещал да ми дава, намаля с ¼.

След това направи проблем за хонорара на адвоката и накрая реши, че не желае да впишем реалната издръжка в документите, защото върху нея съдът налага такса в размер на 2% от сумата за три години напред. Категорично ми заяви, че ако ще дава 1000 лв за развод (а те щяха да станат повече), ще се наложи да почакам, защото това не били предвидени разходи. Първо – нямало да ги поеме само той, второ – аз съм искала да се развеждам, на него не му пречело да сме си така.

После го удари на чест и взе да ме пита толкова ли му нямам доверие, в крайна сметка идело реч за децата му, защо съм смятала, че няма да ми изплаща издръжката, за която сме се уговорили... Хайде да сме напишели по-малка сума, защото тя тази държава само ограбвала хората и още хиляда довода от този род.

Честно казано, на моменти бях склонна да се съглася. Винаги съм му имала доверие. Знам колко може да бъде пресметлив, но знам и, че дори да мрънка, никога няма да остави и мен, и децата без средства.

Погледнато реално обаче вече беше краят на октомври и ние близо половин година копаехме на едно място, без да придвижим нищо. И не знам защо все още използвам множествено число, след като стана ясно, че и решенията, и движението по тях се осъществяват основно от мен.

Но, както обичам да казвам – няма случайни неща и това забавяне е имало смисъл. Наши приятели се разведоха по взаимно съгласие, без адвокат и всичко приключи за два месеца с две срещи в съда – в деня на самото дело и в деня на вземането на решението. Имах чудесната възможност да пледирам за вписване на пълната издръжка за сметка на хонорара за адвокат. И получих съгласието му.

Взех образец от документите на въпросните приятели, промених мястото, имената, датите... Изготвих споразумение. Изпратих всичко на приятелка адвокат, само за да погледне дали нещата са точни. Седмица по-късно, когато щях да ги пускам в съда, тя ми се обади, за да ми каже, че след като и двамата сме с адресни регистрации в родния ни град, няма как да се разведем в София.

Това ме свари тотално неподготвена. Защото знаех, предвид натоварения му с пътувания график, че това да бъдем по едно и също време в съда, при това не тук, а на съвсем различно място е... почти граничещо с невъзможното. Не за друго, а заради склонността му да усложнява на вид простички неща. Мърмори за всичко и винаги, абсолютно винаги аз не съм се справила както трябва.

Тук на помощ ми дойде новото му положение. Както казват французите, "Cherchez la femme" (Търсете жената).

Разбира се, няма как да не направя дребно лирическо отклонение. Учудващо е колко бързо мъжете успяват да стъпят на крака и да "понесат" новото си положение. Една жена в неговата ситуация (защото, както и да го погледнем, аз взех решенията и извърших действия по отстраняването му от семейната среда)... Та, една жена в неговата ситуация надали ще си хване гадже два месеца по-късно, с което почти да възстанови познатия модел, но без "усложнението" от страна на децата.

С две думи – той не дава вид, че се е забързал да се жени отново, но разводът в реалните му измерения му е "добре дошъл". И прие всичко без възражения. Остава само да включим семейния автомобил в споразумението, за да можем и върху неговата оценка да платим нужната такса и процесът пълноправно да стартира. Най-тържествено обещавам, че когато и документалната сага приключи, ще пусна молбата и споразумението като образци. Ако някой реши мирно да се развежда, да ги има под ръка.

Що се отнася до промяната в отношението му... Не знам как да го опиша, но сякаш и двамата започнахме да отбраняваме личното си пространство. Той определено се отдръпна много, но не бих казала, че се е променил до неузнаваемост.

Аз също не съм "цвете" и ако питате него, вероятно изглеждам в пъти по-сприхава от преди. Когато имаш свободата на дистанцията, можеш да оцениш негативно много неща, които преди, поради любов и толерантност, са били подминавани. И да реагираш "безнаказано" остро, просто защото вече няма смисъл да вървиш на пръсти и да се съобразяваш в името на семейството.

Колкото по-рано и двете страни осъзнаят, че и тази крайност не е добра, толкова по-добре за всички. Аз опитвам. Но понякога имам чувството, че вече крещя със задна дата. Глупаво, но факт!

Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!

Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!

72 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



38
Не е посочен 19.04.2013|11:26
Изпълни ли си обещанието за документите за развод? Могат ли да се намерят някъде за изтегляне?
37
Не е посочен 01.04.2013|14:08
Когато раздялата вече е факт най-неприятната част е когато трябва да се оформят документи и да се дават подписи.
36
Не е посочен 29.03.2013|14:43
Със сигурност това е най-досадната част от целия този процес, но е неизбежна и е по-добре да се случи по-скоро.
35
Не е посочен 29.03.2013|09:59
От цялата история най ми е мъчно за двете дечица. Но пък по-добре така отколкото да растат у да гледат как родителите им се карат, все по-малко се уважават и т.н.
34
Не е посочен 29.03.2013|09:58
това което двама души си обещават преди да се разделят окончателно никога не се изпълнява
33
Не е посочен 29.03.2013|09:57
Гадното при развода е че после трябва да се оправят документи, да се уреждат хонорари за адвокати и т.н. абе досадна работа
32
Не е посочен 28.03.2013|15:44
Абе, какво ви става бе хора, то ако всички мислихме така, никой нямаше да мине под венчилото. В брака има толкова хубави моменти, че трябва всеки да ги изпита. Тука един разказ да се оставите да ви влияе.
31
Не е посочен 28.03.2013|15:39
Никога не казвай никога - нали си чувала тази приказка.
30
Не е посочен 28.03.2013|15:37
Гадна работа.Да се гледаме и в съда,и после да се виждаме заради децата...аз не искам да се женя
29
Не е посочен 28.03.2013|13:04
Мъжете в такива ситуация са супер горделиви, особено ако не те са взели решението да си тръгнат. Но в крайна сметка това е необходима крачка за всеки един, а и колкото и да се отлага няма да стане по-малко болезнена.
28
Не е посочен 28.03.2013|12:32
Това е наистина добра идея, трябва да се премине през оправянето на документите по надлежния ред!
27
Не е посочен 28.03.2013|12:26
винаги трябва да се разрешават документално нещата, за да няма недоразбрали и сърдити след това!
26
Не е посочен 28.03.2013|11:30
Според мен е добре нещата да се изчистят и документално и всеки да започне живота си на чисто, доколкото е възможно в такива случаи, без да е обременен с разведен, ама не съвсем. При все че при такива ситуации дори и близките са склонни да вярват, че има шанс...
25
Не е посочен 28.03.2013|11:22
Да и на мен така ми се струва!
24
Не е посочен 28.03.2013|08:57
Факторът новата жена в живота доста често оказва влияние в такива ситуации и може да се превърне в мотив мъжът доста по-настървено да търси правата си. Да не говорим, че някои хора често използват фактическия развод като повод да си отмъстят и усложнят живота допълнително на половинката.
23
Не е посочен 27.03.2013|20:07
Така е, ама при тях е много по-сложно! Избиват си комплекса с някаква нова мадама, а после виждат колко безсмислено е всичко това, в крайна сметка се оказват сами и пусти. А жената през това време се е съвзела и вече пори живота на макс!
22
Не е посочен 27.03.2013|20:06
Трудно е да се разведеш в България! :)
21
Не е посочен 27.03.2013|20:06
Мне, не точно. А ако имаш деца? Не е така лесно.
20
Не е посочен 27.03.2013|20:05
Ще го разбереш, след 10 години брак :)
19
Не е посочен 27.03.2013|20:05
Абсолютно точно. И аз не могжа да си го обясня, как има чак такива непукисти. Наистина им завиждам на моменти на хладнокръвието. Сигурно живеят по-дълго :)
18
Не е посочен 27.03.2013|20:04
Ами защото жената има нужда да си излее душата, а освен това в България, където масово всички са консерви, много малко хора се решават на СМЕЛОСТТА да се разведат. Това е един вид пример, окуражително нещо с което да го направят, ако не издържат на брачния ад. На който не му харесва, НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА го чете!!
17
Не е посочен 27.03.2013|20:02
Нормално е да се отдръпне...Обаче за пореден път мен ме втрещява огромната АПАТИЯ с която този човек разполага!? Как го постига? Как може да е толкова нехаен?? Не мога просто!
16
Не е посочен 27.03.2013|20:02
О не, не си мислете че докато не се разделите чисто физически, вие ще се приели за разведени! ;)Ако ще е гарга да е рошава! Всичко трябва да е, както ТРЯБВА да бъде!!
15
Не е посочен 27.03.2013|20:01
14
Не е посочен 27.03.2013|20:01
Ахахаха е не, целта на това не е да не се омъжваме;)) А да мисли, ако го правим!! ;))
13
Не е посочен 27.03.2013|19:25
Не мога повече с тая жена в развод!
12
Не е посочен 27.03.2013|19:10
Няма да се омъжа! никога;)))
11
Не е посочен 27.03.2013|17:28
Защо е нужно да споделяш толкова лична история ??? Аз не бих споделила подобно нещо .
10
Не е посочен 27.03.2013|15:50
Документите уж са просто формалност не е съвсем така, както при брака, така и при развода. Честно казано, не съм се сблъсквала с подобно ситуция, слава Богу, но пък пред очите си имах такъв пример и наистина подобна ситуация доста променя хората.
9
Не е посочен 27.03.2013|15:27
Това е определено един наистина неприятен момент. Какво да се прави. Случва се всичко в този живот. От цялата история си вадя някакво заключение, че на човека не му пука особено дали е женен, дали се развежда, какво се случва, какво чувстват другите, сякаш той е над нещата или в страни от тях. Понякога завиждам на такива хора. Как успяват да са толкова извън водовъртежа, макар и привидно да са в окото.
8
Не е посочен 27.03.2013|14:47
Напълно в реда на нещата е един мъж, непосредствено след раздялата да завърже нова връзка, при нас жените е по-трудно, макар че много по-лесният вариант е да си намерим друг и да забравим за предишния, както се казва клин клин избива.
7
Не е посочен 27.03.2013|14:36
не мога да разбера хора които са живели години наред заедно делили са всичко , обичали са се и изведнъж как стигат до такова положение.заради всичко през което са минали би трябвало да седнат и да се разберат раз два и готово защо е нужно от тези всички нерви
6
Не е посочен 27.03.2013|14:11
Много е неприятно, но понякога обстоятелствата се променят, че се налага да се стига и до това.
5
Не е посочен 27.03.2013|14:10
така е, дойде ли момента на бумащината всеки вади меча :) а иначе все ще се разберете и айде, каквото -такова. :)
4
Не е посочен 27.03.2013|13:57
трудна работа е май май да се разведеш.то аз и без това по принцип не искам да се женя , така че май тази история тотално ми помогна с това решение
3
Не е посочен 27.03.2013|13:55
Ох! за съжаление се налага и през това да се мине,когато дойде време за документи и прочие нещата се изострят сериозно..
2
Не е посочен 27.03.2013|13:46
Е,аз като казвам,че хората не трябва да се женят :) Иначе хвърляш чаршафите през терасата и айде- кой от къде е :)
1
Не е посочен 27.03.2013|13:42
Това предполагам е най-тегавата и досадна част от цялата процедура
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay