Вкусни пости

Моисей прекарал 40 дни в Синайската планина без хляб и вода. След това изпитание той получил 10-те Божи заповеди. Неговите спътници пък трябвало да ядат безквасни хлябове в определени дни от годината, за да отдадат почит на Господ и той да ги разпознае като свои чеда. По този начин се полага библейското начало на постите. В православното християнство те заемат по-голямата част от годината – цели 200 дни. В тях се включват както големите пости около Великден, Коледа, Петровден и Богородица, така и седмичните - всяка сряда и петък. Но под една или друга форма те присъстват във всички култури.

От гледна точка на традицията
Теориите за появата на постите са много. Те варират от чисто духовни, през културологични, като се стига до икономически и здравословни обяснения. Сред нашите баби и дядовци, например, се шири схващането, че въздържанието от животински продукти помага на организма да се адаптира по-добре към различните сезони и повишава работоспособността му. През най-големите летни горещини, когато селяните масово са жънели на нивата, този ритуал им забранявал да ядат тежките меса, които в случая са доста опасни.

Коледните пости пък помагали на организма да се подготви за предстоящите пиршества с мезета от току-що заколени домашни животни. През пролетта пак благодарение на тях те се пречиствали от прекаляването с месно-млечното меню през зимата.

Смисълът на постите е различен за всеки човек. Въпрос на личен избор е и как точно да прекараш тези няколко седмици – без риск за здравето, пред вкусни блюда със зеленчуци и варива или аскетично и на моменти дори опасно.

Видово деление
Постите са своеобразна диета, която се доближава най-много до вегетарианството. Според строгостта, с която се спазват, те съвпадат дори с деленето сред вегетарианците на суровояди, по-умерени и съвсем лежерни.

Примиренето е най-строгият пост. При него не се яде и не се пие нищо. Това не само че не е вкусно и здравословно, но при по-възрастните хора или хронично болните може да бъде фатално. Съвсем различно е положението при традиционния пост. Той може да бъде полезен, а с повече фантазия, и апетитен. При него се преустановява консумацията на месо, мляко, яйца и техните производни. За сметка на това в кухнята остават на разположение олиото, зехтинът, целият арсенал от плодове, зеленчуци, куп подправки и рибата, в определени дни.

Ползи и вреди
Това меню ограничава приема на белтъчини и мазнини от животински произход. За сметка на това, увеличава тези от растителен и най-вече консумацията на въглехидрати. До голяма степен този процес е полезен, тъй като мазните меса, които обикновено се ядат у нас, водят до редица заболявания. Те увеличават съдържанието на холестерол в кръвта, запушват артериите в човешкото тяло и причиняват атеросклероза, рак, затлъстяване или високо кръвно налягане. Последните две пък са в основата на още редица болести като инфаркт, инсулт, диабет.

Въпреки недостатъците си, месото е жизнено необходимо за човека, тъй като е изключително богато на белтъци. В него се съдържат редица незаменими аминокиселини като триптофан, лизин, аргинин. Някои от тях могат да се набавят и от растителните продукти като соята и боба. Съдържанието на белтъците в тях обаче е по-ниско. Освен това, те не съдържат витамин В12, който се намира само в месото, а е жизнено необходим за организма. Протеините участват в изграждането на органите и тъканите в човешкото тяло, отговарят и за контрола на процесите в него и за защитата му от болести. Затова постите се забраняват на бременните жени и децата. Също така от тях трябва да се въздържат страдащи от анемия, диабет, чернодробна цироза.

Ако държат на постите, тези хора могат да минат на по-олекотения им вариант или така наречения бял пост. При него човек спира да яде само месо, но не се лишава от мляко, яйца, кашкавал, сирене. По този начин той пак си набавя нужните вещества.

С грижа за здравето и вкуса
Много важно е постещият да се възползва редовно от възможността да консумира риба по време на въздържанието. В нея има много мазнини, но от специален вид и те са полезни за организма. Това са така наречените омега-3 мазнини. Учените смятат, че те намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания. Рибата съдържа и всички белтъци, които се намират в месото, както и витамините А, D, Е, В1, В2, В12.

Но въздържането от месо и млечни продукти не засяга само набавянето на белтъци в организма. В животинските храни се съдържат и други ценни вещества като калций и желязо. Те обаче се срещат и в доста растения. Богати на тях са хлябът, бобовите храни, овесените ядки, житото, пшеничните зародиши, грахът, спанакът, копривата, лападът, зеленият лук и чесънът. Желязото се намира в изобилие и в кашуто, бадемите, сушените кайсии и сливи, стафидите, шипките, дори в какаото. Това гарантира, че ако човек поиска да се посвети на постите, може да го направи не само със здравословни, но и вкусни гозби.