Понастоящем едва ли има някой, който би заложил главата си, отстоявайки неблагоразумната позиция, че за хляба има място в едно здравословно меню. Попитайте някого на какво се дължи този негласен консенсус и най-вероятно ще получите в отговор мълчание или в най-добрия случай – многозначителното мнение, че е вреден и от него се пълнее.
Някои ще кажат, че за това са виновни въглехидратите, други ще хвърлят съмнения върху глутена, докато трети ще изтъкнат, че хлябът вече не е това, което беше много отдавна...
Историята на човека е тясно свързана с тази на хляба. Той е една от най-ранните портативни храни, които са ни позволявали да пътуваме на дълги разстояния. Високото му енергийно съдържание под формата на въглехидрати в комбинация с трайността и ниското му тегло са го правели отличната походна прехрана.
Ако искаме да бъдем по-поетични, бихме могли да кажем, че хлябът е позволил на човечеството да мигрира, на армиите да маршируват и въобще – на историята да бъде такава, каквато я познаваме днес.
"Но днешният хляб е различен от вчерашния!”, ще апострофират някои. Зависи какво купувате. По стандарт в българските хлябове "Бял”, "Добруджа” и "Типов” не може да има нищо друго освен генно немодифицирано брашно, мая и питейна вода, както и малки количества оцетна киселина, аскорбинова киселина (това е витамин C) и мазнини при технологична необходимост. Нито една от тези съставки не е вредна, стига да не страдате от цьолиакия или алергия към пшеница – две рядко срещани здравословни състояния.
Що се отнася до пълнеенето, науката все още не е открила мистериозния механизъм, превърнал хляба в това злокобно средство за затлъстяване, за което го мислят хората.
Ще ви разкажем за един експеримент, който започва по следния начин: "Въпреки липсата на научни доказателства, хлябът е една от най-избягваните храни в популярните нискокалорични диети. Целта на настоящото изследване е да сравни две хранителни стратегии (с и без хляб) в помощ на жени с наднормено тегло.”
В него взимат участие 122 жени с наднормено тегло, които на произволен принцип са разделени на две групи от по 61 души. И двете групи получават диета, която е нискокалорична – 1 500 ккал, от които 55% идват от въглехидрати, 21% - от белтъчини и 24% - от мазнини.
И двете групи на обяд ядат по около 572 калории, от които 46% са въглехидрати, 26% са протеин и 28% са мазнини. Менюто изглежда по следния начин: пиле на грил, зеленчуци на пара с малко зехтин, плодове. Единствената разлика между менютата на групите е, че едното съдържа ориз или паста, докато другото съдържа хляб.
Какви са резултатите от експеримента и в крайна сметка дали е вреден хлябът можете да разберете от статията на FitWell.bg.
За още полезни материали присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 2 | 0 |
