След като неотдавна се запознахме с тибетската млечна гъба кефир, би било невъзпитано да пренебрегнем братовчедка ѝ - чаената гъба на име "комбуча". Всъщност, тя не е чак толкова близка роднина на кефира. Макар да я наричат "гъба", комбуча не е точно това, а представлява комбинация от бактерии и дрожди. Но и тя, като тибетското "чудо", ферментира в течност, която се води изключително полезна за консумация.
Комбуча се свързва с хилядолетната чаена традиция в Китай - хората там са си преглъщали ориза с напитката още векове преди новата ера. Смятали, че тя притежава "магически качества, които даряват човек с вечен живот".
Поне такава е версията на американските производители, които подобряват не особено приятните вкусови качества на чая от комбуча, бутилират го и го разпродават на лудналите през последните години "био" потребители. Истината е, че историята на гъбата може да се проследи със сигурност само до края на XIX век и Русия. Но това не би звучало толкова впечатляващо в рекламите.
Твърди се, че чаят, в който е киснала въпросната плесен, е богат на полезни витамини, ензими, киселини и помага значително за: детоксикация, поддържане на здрав черен дроб, предпазване от рак, лекуване на артрит, хидратация на кожата (заради съдържащата се хиалуронова киселина), намаляване на бръчките, подобряване на храносмилането и изобщо - цялостния тонус на организма. И още много хвалби, но ако ги изредим, ще излязат пет статии, вместо една.
Всичко това може и да е вярно до някаква степен, но също както в разговора за тибетската гъба, и тук ще кажем - ако имате желание, консумирайте напитката, но не я мислете за "жива вода". В случай, че имате някакъв сериозен проблем, би било опасно да разчитате само на нея.
Честно казано, според нас течността, в която е плувала тази лигава "медузка", прилича на нещо, което само Лудият шапкар е способен да сервира на чаеното си парти. И все пак всеки си има различни здравословни възгледи за живота (и различен праг на гнусливост), така че ще ви обясним как бихте могли да си я приготвяте в домашни условия. В случай, че проявявате интерес.
1. Намерете човек, който си отглежда комбуча (в България има доста такива) и помолете да ви даде "бебе" от своята гъба. Под "бебе" разбирайте пласт лигава материя, който се е отделил от нея.
2. Пригответе си черен или зелен чай по обичайния начин: две чаени лъжички на литър вряла вода (може да използвате и торбички), оставяте ги да киснат 15 минути и след това ги отстранявате от водата. Добавете 70-100 гр бяла захар на литър чай и изчакайте течността да се охлади до стайна температура.
3. Изсипете охладения чай в стъклен или порцеланов съд (в никакъв случай да не е метален) и потопете живата комбуча в него. Внимание! Трябва да са ви дали гъбата заедно с малко течност, която също изсипвате в чая - да съставлява около 10% от цялата смес. За да са успешни и следващите ви ферментации, винаги запазвайте такова количество от напитката, която приготвяте.
4. Покрийте гърлото на избрания съд с марля, сгъната на 2-3 слоя и прищипете добре с гумен ластик.
5. След това просто чакате. Процесът на ферментация отнема 8-12 дена, в зависимост от околната температура. Идеалната такава е между 23 и 29 ° C. Комбуча е топлолюбива, но не обича да я излагате на директна слънчева светлина.
Когато гъбата ферментира добре, извадете я с чисти ръце от съда, измийте я с хладка вода и веднага я потопете в нов, прясно приготвен чай. Не забравяйте - 10% от стария! Оставете процесът да си се повтаря, а вие изсипете течността, в която е киснала до този момент, в бутилки и ги затворете много добре. Най-добре започнете да консумирате след 5 дни, по 3 чаши на ден.
"Бебето" на Комбуча ще се отдели в горната част на съда, където тя ферментира и на свой ред ще трябва да му търсите стопанин. Ако повърхността на гъбата ви започне да потъмнява, значи е започнала да загива. Опитайте се да спасите своя "любимец", като отстраните поразения пласт, за да може да диша.
Това е всичко. Ако спазвате указанията, ще можете да си пиете чай комбуча, колкото ви душа иска. Бихме казали "да ви е сладко", но трябва да ви предупредим, че напитката е по-скоро кисела на вкус.
| 33 | 0 |
