Светът на Лора: Животът е прекрасен!

Епизод 16 от "Дневникът на една разведена жена"

Не, че не го знаете и не, че имате нужда аз да ви го казвам, но ей така, за всеки случай, да си знаете. А като му видите сметката – на живота, де – и като го завъртите с главата надолу, става още по-прекрасен.

За това ще ви разкажа днес – за удоволствието от все по-голямата самостоятелност, за щастието да имаш два лева в джоба, но да си платил всички сметки, спорт на децата и дори да си отишъл на театър. За тези простички неща, които всъщност са живота. Защото, колкото и да твърдят, че той се измерва с миговете, които спират дъха, онези, в които дишаш с пълни гърди също не са за пропускане.

И така – преместих се, както знаете, и след година упорстване от моя страна най-накрая си позволих да вляза в стандарта, който ми е по джоба. Защото да се разведеш и да продължиш да поддържаш същото ниво на разходи, което си имал преди това, не е много лесна задача.

Какво получих? Възможността да се справям финансово, без да имам нужда от издръжката, която ми дава бащата на децата. Това да мога да им отделям по-голямата част от тези пари за тогава, когато ще имат нужда от тях и когато той ще бъде в пълното си право (според закона) да им откаже финансова подкрепа.

Не, че съм длъжна да го правя. В крайна сметка никой не е длъжен на децата си. Имаме ги, за да ги обичаме, не, за да им осигуряваме апартаменти, коли и т.н., но това дава и на мен някакво самочувствие, че се справям.

Да, вече не карам голям семеен автомобил и не живея в нов апартамент (макар и под наем). Прибирам се с метрото, влизам в неизмазания вход и се возя на асансьор без защитни врати. Имам дървена дограма, която не обезшумява, но съм щастлива. А, да – имам 16 метра уплътнители за дограмата, които не мога да сложа преди да махна старите, вече прокъсани такива. Само че от две седмици не намирам време да си взема макетно ножче и да извърша тази, на пръв поглед, не съвсем трудна задача.

Онзи ден разсъждавах по въпроса. В живота ми трайно, под една или друга форма, присъстват петима мъже. И на никого от тях не мога да разчитам да ми сложи уплътненията. Сега ми е смешно, но трябва да ви кажа, че миналия вторник виках по повода, обяснявайки на приятелка точно как се чувствам.

Защото е чудесно, когато аз съм винаги на разположение. Дори за неща, за които никой не ме е молил. Не, че се хваля или пък настоявам да получавам толкова, колкото давам, но понякога, когато останеш сам в такива нелепи моменти, може да бъде крайно неприятно като усещане.

След разказа за връзките и за това какво имам аз, някой беше коментирал, че ако си счупя крак, няма как да се обадя на мъжа, с когото по някакъв начин съм. Всъщност не е така. Ако си счупя крака, мога да му се обадя. Но в случая "скъпи, дограмата ни хлопа" не мога. И то не за друго, а защото той счита, че трябва да се науча.

След като съм избрала да се справям и след като искам да доказвам на околните колко добре го правя, значи трябва наистина да мога да се справям с всичко. Забавното е, че ми дава точни указания какво да направя и е склонен да изслуша всичките ми мрънкания – било за колата, било за смяната на крушките или други такива дребни неща. Но ако на него не му изглежда непременно наложителна неговата намеса, ме оставя да се справям. Разбира се и защото знае, че след това съм доволна от себе си.

Но животът ми в момента е най-прекрасен в един друг аспект – децата. Те вече се чувстват съвсем в свои води. Категорично се разделих с ужасното чувство за вина, че съм ги отделила от средата и приятелите им. Чувство, което не ми даваше покой в първите дни.

Вече не си задавам въпроса "Правилно ли постъпих?" Въпреки че знам, че ако не беше правилно, нещата нямаше да се наредят така, че да се случи. Но нали го знаете това вечно човешко колебание "Ами, ако"... Непрестанно се доказвам. Дори пред самата себе си. Не знам за какво ми е тази идея за лично съвършенство, но явно имам нужда да се чувствам успяла поне в едно-две неща. И одобрението на околните не ми е достатъчно.

И така – животът е прекрасен, защото всеки ден ми дава повод да си кажа "Браво, момиче, и това го можеш!" Прекрасен е в часовете между 6:30 сутринта и 21:30 вечерта. След това децата заспиват и, ако нямам дневните си постижения, идва времето, в което пропадам в личните си пропасти. Онези, в които съм натрупала половината легло с дрехи, сложила съм си 4 възглавници и съм си създала усещане за намалено пространство, защото иначе е прекалено самотно. Онези, в които си пожелавам да не остарея сама.

Така, де – няма какво да ви ги обяснявам. Със сигурност можете да се досетите сами. До изгрева, когато животът отново става прекрасен, много смислен, усмихнат и пълен с нови малки върхове за покоряване.

Прочетете още:
Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Животът като терапия
Клиники, поликлиники и пропаганда
За връзките и хората
Пояснителен

Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!

16 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



24
Никол Георгиева 18.10.2013|14:53
Да и разбрахме как Лора се занимава с женени мъже и разваля семейства.
23
roni peteva 18.10.2013|10:27
Интересни са историите на Лора.
22
Софи Марсо 17.10.2013|16:44
НЯКОЙ КАРА ЛИ ТЕ НАСИЛА ДА ЧЕТЕШ БЕ ЧОВЕКО!?!
21
La Bicha 17.10.2013|16:43
Явно си малоумна. Или са ти орпели нов в гърлото да четеш неща, които не са ти интересни?!!!!
20
Лили Добромирова 17.10.2013|16:42
Винаги трябва да умееш да се справяш сама :) Живота си е твой, не позвоялвай някой друг да го живее вместо теб
19
София Павлова 17.10.2013|15:58
Прекрасен е!
18
Margо Filipova 17.10.2013|15:33
Това е доста интересно, какво да се прави, налага се да се справяме и сами понякога.
17
Ape Ptero 17.10.2013|14:58
Не ги чети като не са ти интересни, не разбирам защо пишете едни и същи неща всеки път.
16
Пламена Христова 17.10.2013|14:06
Е още колко истории ще четем за тази жена?
15
Виличка Лъжичкова 17.10.2013|14:05
Продължавай да пишеш, Лора!
14
Milata Mila 17.10.2013|13:32
наистина, преди беше интересно,вече ала-бала..
13
Анита Кралева 17.10.2013|13:04
Лорчето няма спирка, секи случай!
12
positive thinking 17.10.2013|12:39
Що така си мислиш?! извинявай,ама аз не виждам нещо главозамайващо, когато един ЧОВЕК, без значение от пола е в положение Х намира начин, не сяда да се депресира.
11
Экатерина Карапетрова 17.10.2013|12:02
Децата в интерес на истината се приспособяват доста по-лесно към всякакви новости, въпреки първоначалната драма.
10
криворазбрана цивилизация 17.10.2013|11:34
браво! успех с дограмата.
9
Dimana Dimova 17.10.2013|11:17
Това не е ли края? Щом света е прекрасен, викам да спрем вече.
8
Margarita Hristova 17.10.2013|10:54
Мдааааа. Много познато чувство, че не искаш да си сам. Наскоро в офиса ни дойде нова секретарка. Момичето е на 22 години и ми обясни как сега било модерно да си намираш гаджетата в интернет.Тя самата така се запознала със сегашният си приятел. Кога разказах на децата си за нея синът ми ми заяви - хайде и ти така мамо, да си намериш някой, а дъщеря ми възрази - да бе да, и да свърши в багажника на някоя кола. Сина ми - Може пък и на предната седалка, чуваш ли мамо, на предната седалка! Тогава осъзнах, че децата ми са по-готови от мен самата в живота ни да влезе друг мъж.
7
Roberta Tododrova 17.10.2013|10:22
Радваме щастието и хъсът ти за живот, повечето жени на твое място биха се депресирали и предали, а ти продължаваш да се бориш, търсейки щастието си. Браво и продължавай напред с ентусиазъм.
6
Victoria Peshev 17.10.2013|10:14
Много хубаво, че поглеждаш откъм положителната страна на нещата във всеки аспект, това е едно от най-ценните качества според мен. Много хора сами се обричат да бъдат нещастни като просто затъват в битовизми.
5
viki todorova 17.10.2013|10:13
Интересна е историята на Лора.
4
Лили Добромирова 17.10.2013|09:30
Мда животът е прекрасен, когато си го правиш такъв ;) Всичко е въпрос на желание!
3
didka abadjieva 17.10.2013|09:21
Самотата е ужасна, за това дано си намериш човек, който да те заслужава и да не остаряваш сама.
2
Кристина Минкова 16.10.2013|19:48
Браво,Лора,много вдъхновяваща статия:)
1
katya noveva 16.10.2013|19:43
И аз ти пожелавам, Лора, да не остарееш сама.
Блондинка се прибира вкъщи: -Скъпи, ще останеш много доволен, като ти кажа нещо. Днес 3 пъти минах на червено и никой не ме спря и не ме глоби. Със спестените парички си купих 3 нови шапки.
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Животът е твърде кратък, за да не си жив, да не бъдеш страстен и да преливаш. Разкарайте нещата,...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти