Всички я познаваме. Повечето я обичаме. Но малко от нас знаят нейната история и всичките ѝ забележителни качества. За мен е чест и удоволствие да ви представя Ябълката!
Из цяла Европа, в по-светлите участъци на горите, през април може да се видят разцъфтелите дървета от вида Malus sylvestris, по-известни у нас като "киселици". Дълго време учените смятат, че това е прародителят на ябълката, която отглеждаме в градините, но преди няколко години се установява, че истинският предшественик все още обитава Средна Азия. Как тези дървета се добират до Европа е неизяснен въпрос, но има предположения, че керваните по пътя на коприната са помагали още на античните гърци и римляни да се наслаждават на едри и сладки ябълки.
Важно земеделско откритие на китайците и първите цивилизации в Месопотамия отпреди 4000 години прави възможно запазването на желаните качества на вече одомашнените овощни култури, включително и на ябълката. Става въпрос за присаждането на калем от дърво, което ражда атрактивни и вкусни плодове, върху други дървета от същия или близки видове. В българския език за този метод се използват също и названията "облагородяване" и "ашладисване". Тази техника все още е един от основните начини за размножаване на сортови ябълкови дръвчета, като постоянството на качествата на плодовете им е гарантирано.
След като сигурното запазване на желаните ябълкови характеристики е постигнато, не е трудно да си представим, че за четири хилядолетия броят на отглежданите днес сортове е нараснал. В момента има над 7500 регистрирани разновидности! Съвсем очаквано, повечето сортове ябълки се отглеждат за директна консумация в прясно състояние. Все пак много от тях са селектирани за да се използват и при готвене, а пък някои са толкова кисели и стипчиви, че въобще не могат да се ядат. От тях се прави чудесното ябълково вино сайдер, както и различни видове ябълково бренди, включително и знаменитият френски калвадос.
Съвременните потребители на ябълките изискват те да са с хрупкава, сладка или сладко-кисела сърцевина, да се нараняват трудно, да са трайни, за да се транспортират лесно, без да променят вкуса и външния си вид. Природата опакова ябълковите плодове на дървото с естествен и много тънък восъчен слой - той ги предпазва от различни гъбички и бактерии, както и от загуба на влага. Но при промишленото им събиране ги почистват обилно с вода и предпазният слой изчезва. Затова е широко възприета практиката преди да излязат на пазара, плодовете да се покриват с тънък филм от восъци с растителен и животински произход. Според хранителните стандарти на САЩ и Европейския съюз тези вещества се смятат за практически безвредни при поглъщане. Което съвсем не означава, че ябълките не бива да се мият. Възможно е при транспортирането и съхраняването им те да са били в контакт с различни замърсители, които лесно се отстраняват с течаща вода и четка. Тъй като кората на плодовете е много тънка, използването на каквито и да е почистващи препарати е крайно непрепоръчително.
Редовното хапване на ябълки е известно още от древността като важна част от правилното и лечебно хранене. Основните им полезни вещества са диетичните фибри и най-вече пектинът. Той помага за регулиране на нивото на холестерола в кръвта, както и за правилните функции на чревния тракт. Ябълките съдържат големи количества антиоксиданти, както и прости въглехидрати и различни органични киселини.
Дали ябълката ще присъства на трапезата ни като свеж плод, в сладкиши, превърната в сок или конфитюр, а защо не и като съставка на сосове за печено месо, гарнитура към наденички или с постно зеле, е въпрос на личен избор. Но чудесният ѝ вкус и неоспоримите ѝ полезни ефекти винаги я правят добър и вкусен избор.
Ето и сортовете, срещани на българския пазар:
Златна превъзходна/Golden Delicious
С равномерно оцветени в жълто плодове, изключително сладки, но с не твърде интензивен аромат. Подходящи за печени сладкиши, както и за по-наситени сосове към свинско или птиче месо.
Червена превъзходна/Red Delicious
Заради наситения червен цвят на кората, този сорт вероятно е и на лесно разпознаваемият. Сърцевината на плодовете е доста мека и най-добре е да се консумират директно.
Грени Смит/Granny Smith
Стар австралийски сорт с яркозелен цвят, сочна, но плътна сърцевина, наситен аромат и леко кисел вкус. Плодовете, освен свежи, са чудесни и сготвени по всички възможни начини, за които се сетите.
Бребърн/Braeburn
Червените плодове с отчетливи зелени шарки, идват от далечна Нова Зеландия. Трайни, ароматни, сладко-кисели и хрупкави, тези ябълки са чудесни както пресни, така и след топлинна обработка, тъй като парчетата запазват вкуса и формата си.
Пинк Лейди/Pink Lady
Модерен австралийски сорт, чиито плодове са с красив светлочервен цвят, сладък вкус, умерено интензивен аромат и сочно-хрупкава сърцевина. Стават за сладкиши, но са най-добри сурови.
Фуджи/Fuji
Както подсказва името, сортът произлиза от Япония. Плодовете са със сравнително висока киселинност, която им придава чудесна свежест в пресен вид. Добри са и за ябълков сос, а печенето им не се препоръчва.
| 12 | 1 |
