Живеем във време на осъзнаване и нехайство. Често знаем, че това, което правим, ще ни навреди, но същевременно се отнасяме към себе си така, сякаш ще бъдем завинаги млади и здрави. Да, но вътрешният ни глас много добре знае, че съвсем не е така. За да изглеждаме по желания начин и да бъдем в най-добра форма, не стигат само приказки.
"От утре съм на диета!” - любимото обещание на всяка жена, която току-що се е нахранила обилно или е осъзнала изведнъж колко неразумно се е отнасяла към тялото си през изминалите месеци. Резултатът - натрупани килограми, затормозено самочувствие и пълна липса на ориентираност коя от стотиците диети ще убие "любовните дръжки”, които прикрива толкова умело.
На този въпрос не можем да дадем правилен отговор, защото той е индивидуален за всяка една от нас. Затова пък можем да ви покажем правилния път към желаната промяна и нейното изпълнение. Той се нарича "пренастройка”. Колко щеше да е лесно само, ако съзнанието ни се управляваше от програма и с няколко копчета можехме да сменим възгледите си. Въпреки че все още не сме се превърнали в ходещи машини, все пак можем да се опитаме да променим разбиранията си за храната, а оттам и тялото, което не харесваме.
Инструкторът по медитация Анди Пъдикъмб обяснява в новата си книга "Тhe Headspace Diet” как ние, жените, често се отнасяме към храната, като към най-важното нещо в живота си. Събуждаме се и лягаме, мислейки си нетърпеливо за следващото хранене. Според Пъдикъмб, именно там ни е грешката.
Инструкторът вярва, че лакомото отношение към храната се проявява още в ранна детска възраст и започва да се развива през юношеството. За да се избавим от него, трябва да изчистим съзнанието си от тези копнежи за калорични храни, като ги заменим с осъзнато посягане към храната.
В книгата си той описва как се случва това. Методите на Пъдикъмб са базирани на целенасочено "наблюдаване” на собствените ни мисли и тяхното приемане. След това настъпва и освобождаването от тях.
За да разберем как да се освободим от лакомията, инструкторът ни дава няколко прости примера, които да приложим в ежедневието.
"Преди да влезете в магазина, обмислете какви продукти ще купите и защо. Същото важи и когато сте в кухнята и си приготвяте вечеря. Бройте до 10 преди да сложите нещо в устата си - ако е вредно, може да се откажете."
10 е и броят дни, които са нужни, за да започнем да губим килограми, според Анди. Той разделя видовете лакомници на шест и дава съвети как всеки да се справи с проблема си.
"Дъвкачът” - този, който изпитва копнеж да дъвче нещо през целия ден, без значение дали изобщо е гладен. Според него, "диетите са безсмислени”, а той се храни "по малко, но пък често”. Или поне така си мисли.
Решението: Тъй като този лакомник мисли постоянно за храна, е много възможно често да преяжда. "Дъвкачът” трябва да си създаде хранителен план, включващ три основни хранения и две малки здравословни похапвания, които се състоят от плодове, овесени бисквити или сурови ядки.
"Преяждащият” - когато започне да се храни, не може да остави приборите, докато всичко на масата не е свършило. Дори може да се разходи до хладилника за десерт.
Решението: Според Пъдикъмб проблемът тук е психически, а отношението към храната е като към спасение. Препоръчва се повече спорт или други занимания, които ангажират ума. Храната трябва да бъде приемана за нужда, а не за емоционална награда.
"Диетичният наркоман” или онзи, който изпробва всяка нова диета и може да гарантира, че тя не е ефикасна. Най-често е мързелив и смята диетите за единствения начин за губене на килограми.
Решението: Тялото на диетичния маниак често е лишено от важни витамини и минерали, заради ограниченията, които той си налага. Най-добри за него са балансираният хранителен режим и честата физическа активност.
"Неуравновесеният” предпочита да се храни здравословно и го прави често, но се наблюдават пристъпи на копнежи за нещо много вредно. Изкушението е непреодолимо, а количествата му съсипват тотално досегашния здравословен план.
Решението: Успокоение на ума и медитационни сесии, които освобождават стреса. "Вслушайте се в собствения си дъх, не мислете за нищо през това време”, съветва Пъдикъмб. С времето се забелязва засилена емоционална стабилност, която намалява неочакваните пристъпи.
"Зомбито” е човек, който се храни монотонно и не обръща внимание на това, което слага в устата си. Най-вероятно и диетата му е еднообразна и лишена от полезни вещества.
Решението: Храненето не трябва да се случва пред телевизора или на бюрото, по време на работа. То трябва да бъде добре осмислено, а всяка хапка да носи удоволствие.
"Емоционалният” или този, който се храни при всяка промяна на настроението. Храната му носи удоволствие и спасение от личните проблеми, но само за кратко. След това отново се обвинява какво и колко е погълнал, желаейки да има по-силна воля.
Решението: Умствени тренировки, които да възвърнат нормалното отношение към храната. Дъвче се бавно, а след края на храненето се изчаква около 2 минути за осъзнаване. Емоционалният типаж трябва да се научи да се отнася разумно към всяка порция и да поема отговорност за количеството.
27 | 2 |