Без значение от кой континент са родом и дали живеят в планинско езеро, или мигрират от океана в реката и обратно; без разлика дали са родом от Азия, от Америка или от Европа и независимо дали става въпрос за балканска, дунавска, охридска, японска, дъгова, сивен, липан, сьомга или кижуч, тези риби винаги са звезди – както за любителите на риболова, така и за ценителите на добрата кухня. Всички те са светкавични плувци, изключително борбени, красиви и на всички тях месото им е великолепно от кулинарна гледна точка.
Споровете за видовете пъстърви и произхода на фамилията Salmonidae приемат понякога колосални размери, което може би се дължи на факта, че семейството има 9 рода и 35 вида.
Преди близо три десетилетия в една механа в Широка лъка ни предложиха дребна балканска пъстърва, хваната няколко часа по-рано от реката в селото. Беше нежно изпържена в масло и просто незабравима – с хрупкава кожица и изящно, стегнато месо – хем крехко и рехаво, хем леко дъвчащо, направо разтапящ вкус с дъх на мокра речна папрат.
В другия край на скàлата от кулинарни преживявания с пъстърва стоят няколко риби от онези, които преди 8 - 10 години отглеждаха и продаваха у нас – хранени с най-евтини долнокачествени фуражи, те бяха толкова кашести и отблъскващи като аромат и вкус, че можеха да се сравнят само с пилешките бройлери от онова време. Днес, за щастие, повечето пъстърви, с които се сдобиваме от всеки рибарски магазин и щанд, са с доста добро качество.
На вкус и аромат гледаната изкуствено пъстърва е далеч от дивата. Така наречената уловна пъстърва, хваната в река или в езеро, е лишена от страничен привкус, а дъхът ѝ е сладко-накиселяващ – на мъх и речни водорасли. Цветът на месото ѝ зависи както от киселинността на водата, така и от естествената храна – при изцяло сладководните речни пъстърви той варира в нюанси на кремаво-бялото, понякога с едва забележим розов оттенък.
Разбираемо е да има такава огромна разлика – не е все едно дали пъстървата се бори с водната стихия на речните бързеи и като истински хищник сама лови всякакви личинки и ларви, дребни ракообразни, жаби и малки рибки или дори скача над водата, за да хваща пеперуди и други насекоми. Или пък живее в гъстонаселен рибарник, където няма достатъчно място да "топи мазнините и да стяга мускулите” и където я угояват с фуражи, пък били те и качествени и с добър и балансиран състав.
Така или иначе, всички ние, любителите на рибата, най-често си купуваме пъстърва от магазина, освен ако някой риболовец не ни зарадва с прясно уловена речна пъстърва, която си е деликатес. Нашите реки и езера се зарибяват изкуствено, но най-често с дъгова американска пъстърва, която също е чудесна риба, но е с малко по-плътно и тежко месо в сравнение с балканската.
Защо всички рибовъдни стопанства предпочитат дъговата пъстърва, след като балканската е естественият обитател на нашите реки и езера? На този въпрос бяха така отзивчиви да ни отговорят технолозите на "Рея Фиш”, чието рибно стопанство в язовир "Доспат" е най-голямата сладководна садкова ферма в Европа.
Балканската пъстърва се чувства по-добре в течащи води, казват те. Освен това, има 1,5 пъти по-дълъг цикъл на производство от дъговата, а това оскъпява значително производството. Засега фермата отглежда дъгова и сьомгова пъстърва, но поради пазарния интерес към балканската, започват да я развъждат още тази година, макар и в малки количества.
За вкуса на една изкуствено отглеждана пъстърва са от значение няколко фактора: технологията на развъждане, чистотата и съставът на водата и качеството на храната. Изглежда, че предстои потребителите у нас да покажат кой начин на отглеждане на пъстървата ще се окаже най-успешен като съотношение между качество и цена. Важното е, че има конкуренция и стремеж към по-добър вкус и качеството на пъстървата, което е радостно, тъй като тази царица на сладководните риби може да се приготвя по десетки различни начини и е ценна възможност за нашето домашно меню.
Сьомгова пъстърва
Първоначално сьомгова пъстърва е била наричана само морската пъстърва (в Русия е известна като "форель"), чието месо придобива червеникав оттенък заради пигмента астаксантин в приеманата естествено храна (дребни раци, скариди и риби). Морските пъстърви, за които се спори дали са изчезнал вид в Черно море, или пък са просто много редки, мигрират между моретата и реките, където хвърлят хайвера си. Сьомговата пъстърва, освен че е с чудесни вкусови качества, е изключително полезна заради ненаситените мастни киселини, с високо съдържание на омега 3.
Сивен (Salvelinus fontinalis)
Това е американски вид пъстървова риба, наричан на английски "char", който обитава най-студените води, но вече по целия свят е доста рядък. У нас все още се среща, макар и не често, в някои рилски езера и потоци, както и във високопланински язовири като "Белмекен", "Доспат", "Широка поляна" и "Голям Беглик". Сивенът се счита за най-големия красавец сред пъстървовите риби заради маслиновозеления му гръб с едри тигрови ивици и петна и наситеночервени коремни перки. Кулинарните му превъплъщения съвпадат с тези на пъстървата, но хайверът му, с ясножълт кехлибарен цвят и зрънца с големината на дребен сьомга хайвер, е изключителен деликатес.
На нашия пазар обаче липсва сивен. "Допреди 5-6 години се отглеждаше навсякъде”, казват технолозите на "Рея Фиш” - Доспат, "включително и при нас в количества 100 – 200 тона. В последните години ентусиазмът на производителите към този вид охладня поради бавния растеж и по-високия хранителен коефициент”. Пазарът ни, казват специалистите, не е бил в състояние да оправдае и компенсира значително по-високата себестойност на сивена.
| 6 | 0 |
