Светът на Лора: За кучките... и кучетата

Някой много уместно беше коментирал под предходната история, че това, което пиша и което вие четете, са разкази за живота. Такъв, какъвто ни се случва извън личните ни норми, разбирания и, ако щете, представи за него.

Да, решенията взимаме сами, но границата между черно и бяло всъщност не е тънка линия, а гигантско поле размито сиво, което клони към единия от двата екстремума, но всичко зависи от гледната точка. Аз, естествено, ви показвам моята гледна точка. Щеше ми се да имате възможност да четете вътрешния свят на поне още един участник в житейския ми четириъгълник, но на този етап няма как да стане.

Затова днес ще се опитам да ви се покажа от два противоположни и интересни ъгъла. Част от тук четящите мислят за мен като за онази разваляща семейства и занимаваща се с женени мъже кучка, която не се интересува от нищо друго, освен от собствените си емоции. Която се опитва да гради щастието си върху нещастието на други - в случая съпругата на въпросния мъж.

Не знам защо повечето хора смятат, че това, което аз искам, очаквам и се стремя да постигна е разводът на мъжа, когото обичам. Може би, защото така е прието? Вероятно изглежда така, все едно съм се развела с единствената мисъл да се оженя отново, едва ли не веднага.

Е, казвала съм го неведнъж - разведох се, защото не бях обичана. Не се чувствах желана. Не се чувствах жена в онзи най-простичък смисъл. И не, не искам мъжа, когото обичам, да бъде нещастен. Ако някога реши да прекрати брака си, то това ще е поради причини, незасягащи мен. Дори съм убедена, че ако това се случи, той няма да се нанесе тутакси у дома. Но това са само хипотези.
 

Ще ви разочаровам, но не съм типичния образ на развалящата семейства жена. Не съм 175 см, 50 кг, руса и с големи гърди. Реалните ми физически характеристики се свеждат до 168 см, 65 кг и широка усмивка (ОК, в интерес на статистиката - гръдната ми обиколка е трицифрено число). Брюнетка. Дори се пробвах да си направя секси фотосесия с класическа визия с чорапи, високи ботуши и марабу, но с фотографката, която ми е много близка приятелка, установихме, че ми липсва нужното изражение. И всъщност от цялото упражнение имам едни кадри, на които изглеждам повече карнавално-забавно, отколкото секси.

Така де, това беше лирическо отклонение, за да се опитате да си представите как изглеждам. Далеч съм от онези дами, които знаят какво искат и го постигат на всяка цена. Имам предвид по отношение на връзките с мъже. Аз просто се влюбвам.

Снощи говорих по телефона 3 часа с една от най-старите ми добри приятелки. Заедно сме още от гимназията. Мъжете ни бяха съученици. Тя се разведе преди мен.

Как изглеждам в нейните очи? Не "кучка", а по-скоро "куче". От онези уличните, които се пазят, ако им посегнеш, но ако решиш да ги погалиш и да ги нахраниш, ти остават верни завинаги и са готови на всичко за теб. Според нея съм прегазила себе си, превърнала съм се в подметка и се радвам на трохите внимание, които получавам, без да оценявам каква жена съм всъщност и какво заслужавам да получа. 

Ето ви парадокс. В крайна сметка, това са две гледни точки: на хора, за които аз съм почти несъществуващ, но обобщаващ в себе си негативни стереотипи образ и на един човек, който ме познава от години и ме е виждал в хиляди ситуации. Между всичко това съм аз, с моите емоции, които всички пречупват през своите си призми.

А погледнато реално, и вие, и тя имате само моята гледна точка. Виждате ситуацията доста едностранчиво, не сте наясно с живота и изборите на другия човек във връзката. На вас ви е лесно да ме съдите, защото не ме познавате. На нея ѝ е трудно да приеме моите избори, защото ме познава. Аз пък съм в онова размито сиво поле, за което споменах в началото и се опитвам да си го направя цветно, доколкото е възможно.

Понякога потъвам в черни сенки, друг път съм "бяла и добра", но най-често съм жълто-оранжево-зелена. Озарявам си света и си го пълня с усмивки. Ако съм в настроение, в което не ми се получават от раз, на помощ ми идват децата. Тогава може да попадна в синьо-розово-лилаво-лепкавата гама на техните светове и да не се измъкна с дни от там. Ходя вързана на две опашки и си купувам бонбони "Теменужка", които крия от тях, защото ще ми ги изядат.

И се уча да бъда жена. Такава, на която ѝ обръщат внимание. Която искат да изненадват. Сега ми предстои нов урок, който сама съм решила да си наложа - да спра за малко да съм двигател и да генерирам случки и събития. Трябва да дам възможност на хората около мен да ми случват събития. 

Защо не съм го правила досега? Защото ме е страх, че ще се разочаровам и че никой няма да поиска да направи каквото и да било за мен. Затова предпочитам аз да измислям, планирам и случвам всичко. Е, крайно време е да си позволя да бъда специална за някого. Без да му слагам каишка и да го принуждавам да прави разни неща. Без да изпълнявам команди като "място" и "редом". Т.е. да бъда себе си. Без да стъпвам с токчета на врата на някого и без да въртя опашка.

Пожелавам ви сиво поле с парчета дъга по него. Защото никой не живее в крайности!

Прочетете още:

Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Животът като терапия
Клиники, поликлиники и пропаганда
За връзките и хората
Пояснителен
Животът е прекрасен
Как се подарява щастие?
Четири развода и една голяма любов
Безбъдещно
Половин живот
Развод... Пореден!

А за да следите и останалите истории в света на Jenite.bg, можете да се присъедините към нашата страница във Facebook!