"И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни!" - Антоан дьо Сент-Екзюпери, "Малкият принц"
На 3 декември тази година за първи път ще бъдат връчени наградите "Малкият принц". За онези, които най-много са помогнали животът на децата с аутизъм в България да стане по-хубав.
А ние - хората, които все още с нищо не сме допринесли - знаем ли изобщо какво е общото между Малкия принц и тези деца? Не знаем. Защото много от нас не се интересуват. Сякаш ни е по-лесно да обичаме героя от една книжка, да го разберем и да чувстваме заедно с него, но когато става въпрос за "странните" малки принцове около нас, ние просто не ги забелязваме.
"Най-същественото е невидимо за очите."
Но ние не можем да продължаваме да се преструваме, че и тези деца са невидими. В наши дни аутизмът е най-бързо разпространяващото се разстройство в развитието. Ако преди 20 години диагностицираните малчугани са били средно по 5 на 10 хиляди, то в момента броят им е стигнал до 1 от 100 деца и продължава да расте. При момченцата случаите са четири пъти повече.
И все пак, какво общо има Малкият принц с този проблем? Мнозина специалисти и родители на деца с разстройства от аутистичния спектър са изказвали мнението, че героят на Екзюпери не е извънземен, а показва признаците именно на дете с аутизъм. Ще изложим някои от тези становища тук, с надеждата да ни помогнат да забелязваме симптомите на заболяването и да гледаме по-човешки на тях.
Особено поразяваща е приликата между Малкия принц и общите характеристики на децата, които се диагностицират със Синдрома на Асперже - състояние, близко до аутизма.
- Фантастичният разказ на любимия принц за неговите междупланетни пътешествия, опитите му да разговаря с възрастни (крал, суетен човек, пияница, бизнесмен, фенерджия, географ) може лесно да се разгледа през призмата на аутистичния спектър. Детето просто се чувства и изглежда като извънземно, тъй като не може да разбере логиката и ценностите на останалите. То в никакъв случай не е нискоинтелигентно (напротив, нивото му може да е много над средното), но не притежава уменията на останалите деца да поддържат "нормален" разговор, да разчитат езика на тялото и да си служат с него.
- Някои деца с лека форма на аутизъм могат да се изразяват много добре, понякога дори доста по-формално, отколкото се очаква от тяхната възраст. Необичайното при тях се състои по-скоро в онова, което говорят, отколкото в цялостните им говорни способности. Те са склонни към педантичност и дълги монолози на любимите си теми - също както Малкия принц, който може да разказва за розата си и за живота на своята планета с часове.
- Нерядко се случва децата с аутизъм да повтарят една и съща фраза често, по един и същи начин. Героят на Антоан дьо Сент-Екзюпери проявява същата характеристика, констатирайки, че възрастните са "много странни" при абсолютно всяко от запознанствата си на различните планети.
- Аутистите не обичат рутината им да бъде променяна. Малкият принц - също. Можем да бъдем сигурни в това, четейки как носталгично описва ежедневието на родната си планета.
- "Малкият принц ми задаваше много въпроси, но сякаш никога не чуваше моите" - пише Екзюпери и това е поредното доказателство, че героят прилича на децата с аутизъм. Когато разговарят с някого, те често проявяват своеобразен егоизъм, обръщайки внимание единствено на онези теми, от които самите те се интересуват.
- Ханс Асперже, именитият изследовател на детската психика, твърди, че децата с аутизъм рядко подкрепят речта си с адекватни лицеви изражения и жестове. "Обикновено лицето им е застинало и празно, погледът е отдалечен, сякаш изгубен." Тези характеристики също съвпадат с описанието на Малкия принц: "много сериозен, като някой, който се е загубил надалеч". Понякога аутистите избягват да гледат в очите на събеседника си, друг път се вторачват в него за продължителен период от време. Принцът показва и двата модела на поведение в определени моменти от книгата. Освен това ясно се забелязва контрастът между спокойното му във всички илюстрации лице и силно сбърчените чела на останалите нарисувани герои.
- Малкият принц и аутистичните деца си приличат дори външно. В своите изследвания отпреди десетилетия Асперже отбелязва, че младите му пациенти се характеризират с "фина костна структура", "силно изразени черти", "почти аристократичен вид". Вероятно така е изглеждал и Малкият принц, имайки предвид, че титлата му не се споменава никъде в книжката на Екзюпери - авторът заключва, че момчето е "принц", единствено по външността и маниерите му, които описва като "очарователни".
- Голяма част от децата със синдрома на Асперже не се справят добре в игри, сързани с двигателните умения, показват слаби способности за писане и рисуване. От подобна гледна точка, интересна е хипотезата, че Малкият принц може тъкмо поради тази причина да е бил така настоятелен в желанието си някой да му нарисува овца. Трябва да уточним обаче, че това твърдение не е обобщаващо за всички хора с разстройства от аутистичния спектър. Често се случва те да проявяват забележителен талант в определена област, било то математика (филма "Рейнман"), музика или изобразително изкуство (няколко спиращи дъха примери за това сме ви показали тук).
Както виждате, дечицата с такива разстройства много приличат на любимия за няколко поколения герой. Те по никакъв начин не са отблъскващи, просто са различни и живеят в собствения си необикновен свят. След като можем да обичаме очарователния Малък принц, да го идентифицираме с "детето в себе си" и да го приемаме такъв, какъвто е, защо не се опитаме да покажем същото отношение и към многобройните малки принцове и принцеси в истинския живот?
| 48 | 1 |
