Светът на Лора: Обичам те!

Епизод 24 от личната история на една разведена жена

Рано или късно всички стигаме до заключението, че най-простичките неща се изричат най-трудно. "Благодаря!”, "Извинявай!”, "Прости ми!”, "Моля!” и заветното "Обичам те!”.

Както стана ясно, аз съм от онези хора, които имат нужда от вербализация на чувствата. Като човек на словото считам, че думите тежат, когато са изречени.

А животът все по-често ми показва, че действията са в пъти по-важни от формулировката на каквито и да било чувства.

Само да ви кажа, че бях намислила да разсъждавам надълго и нашироко по темата за това колко пъти съм чула "Обичам те!” по онзи най-простичък и истински начин, който идва от недрата на душата и няма нужда да бъде украсяван, белязан с вечности, облечен в звезди и поръсен с диамантен прах.

Щях да обяснявам как години наред говорех с Ехото, което на моите чувства повтаряше – "и аз”, "аз също”, "и ти на мен”… И, най-вече, щях да си призная, че за последно чух тези две думи през януари 2012 година. Оттогава "обичам те” върви в комплект само с "мамо”.

Повечето от вас биха казали, че щом имам това, нямам нужда от друго "обичам те”, но някои ще ме разберат. Надали щях да си направя труда да го споделям, ако не ми беше важно. Знам, че светът е пълен с мъже, които признават любовта си под път и над път, едва ли не на всяка втора жена. Знам, че тези слова са голи и незаслужаващи дори миг внимание. Знам, че действието, чийто подтекст е да създаде у теб положителна емоция е в пъти по-засвидетелстващо чувства от думичките.

И все пак, ще излъжа, ако кажа, че не искам да го чуя. От конкретен мъж. И, понеже това не се случва, а и знам защо вероятността да се случи клони към нула, аз си създавам вътрешни драми и плача. Една вечер обаче взе, че се случи нещо, което ме накара да преосмисля сериозно колко тежат думите и колко – действията.

Ще започна отдалеч – реших, че ще осиновявам куче. Няма да си купувам, няма да гледам 300 белега на породата. Просто ще си приютя някоя волна скитническа душа и толкоз. Така се случи, че плановете ми леко се провалиха и попромениха. Бях харесала една много симпатична дама, която обаче отиде в друго семейство, докато се наканя да стигна до нея.

И така, от седмица у дома има кучешка каишка, купа и храна, които стоят неупотребявани, подредени в коридора. Тази вечер обаче, докато се "разхождах” из фейсбук, ненадейно се натъкнах на поредния намерен красавец, прибран от позната и търсещ или стопаните си, или дом.

Нищо необичайно. Да. Докато малко след полунощ не стана ясно, че тя не знае как ще посрещне изгрева с него, защото е затворила собствените си две кучета, от които едното е доста агресивно. Малко преди 1 часа след полунощ започна операция "Трансфер на синеочко до вкъщи". Единственият останал буден и свободен (държа да отбележа) мъж, беше вербуван или буквално измолен да се съгласи да участва в лудостта на две жени и действаше в ролята на навигатор, защото на всичкото отгоре, трябваше и да пропътуваме около 30-ина километра до мястото.

При запознанството ни фантастичният, все още безименен, приказник, ми показа нещо, което бях забравила. Неподправената любов, засвидетелствана от куче, е една от най-силните емоции, които могат да те залеят през живота ти. Той ме вижда за пръв път, а вече върти опашка и скача да ме целува. При това без "обичам те”. Не само това, но не държи да го чуе от теб, за да го разбере. Просто го знае. Усеща го с волната си душа и го изразява с яростно въртене на опашка. Толкова.

А какво правя аз? Затварям душата си за сметка на ушите, притъпявам туптенето на сърцето и намесвам разума, за да се опитам или да чуя нещо, или да си обясня логично, защо не го чувам. Опитвам се да нарежа ситуацията, да я накълцам и накрая сгъна така, че да влезе в куфара на стереотипното ми съзнание.

Е, отварям нова страница. Което не означава, че няма да се почувствам вълшебно, ако чуя думичките. Просто, както си пожелах и в писмото до Дядо Коледа, започвам да поставям на преден план наистина важните неща.

Докато стопаните му не си го потърсят, у дома ще ме посреща един синеок мъж със звучното име Норд.

Децата откачиха от щастие сутринта!

Пожелавам ви такова начало на сбъдване на желанията!

Прочетете още:

Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Животът като терапия
Клиники, поликлиники и пропаганда
За връзките и хората
Пояснителен
Животът е прекрасен
Как се подарява щастие?
Четири развода и една голяма любов
Безбъдещно
Половин живот
Развод... Пореден!
За кучките... и кучетата
Мили Дядо Коледа

А за да следите и останалите истории в света на Jenite.bg, можете да се присъедините към нашата страница във Facebook!

15 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



35
Пламена Христова 18.12.2013|17:42
Кога ще дойде краят на тези истории.
34
vili kula 17.12.2013|13:36
Винаги действията са по-важни от думите, те показват абсолютно всичко.
33
Ивелина Бобова 14.12.2013|15:00
Да, но не всички само някои.
32
kameliq ganeva 13.12.2013|09:29
Да, дори знам, че за тях е добре да живеят в къща и да се пускат на двора, за да се движат и да нямат проблеми с краката и костите.
31
rozalij gencheva 12.12.2013|18:18
Интересни са статиите на Лора.
30
Kalina Vicheva 12.12.2013|17:40
Друго си е да има животинка вкъщи, така и децата се учат да се грижат за едно друго същество и стават малко по-отговорни.
29
Пипа Мидълтънова 12.12.2013|14:30
Хъскитата обаче са животни, които искат много движение и един апартамент не знам до колко е добър избор за такова животно, иска страшно много и изтощителни разходки, все пак в природата е създадено, за да тича свободно и да тегли впрягове.
28
Radina Arabadjieva 12.12.2013|13:41
браво, хубаво е ,че кучето си е намерило къща :)
27
Ralica Hristova 12.12.2013|11:30
Мило дневниче, станахме свидетели на още една история на Лора, хубаво,че кучето е прибрано и не е на улицата, дано да го намерят стопаните му.
26
vili deneva 12.12.2013|10:02
Има наистина и такива хора. Когато го доказват обаче това достига до нас самите и ни топли.
25
vili deneva 12.12.2013|09:59
Децата са били най - щастливи за кучето.
24
Dorche to 12.12.2013|08:42
Понякога е много трудно да се каже "обичам те", а толкова е хубаво да го чуеш.
23
katya noveva 11.12.2013|21:59
Обичам статиите на Лора:*
22
rozov lak 11.12.2013|16:49
Ммм имаш право :)
21
Lana Rey 11.12.2013|16:48
Явно имаш тежка форма на мазохисъм.
20
Блабла Блаблаблабла 11.12.2013|16:48
Идитока. Откровена си ти.
19
rozov lak 11.12.2013|16:47
А бе друго си е да чуеш, и да усетиш най-вече любовта от човека, който искаш:)
18
Lana Rey 11.12.2013|16:47
Ох как искам и аз кученце, много са фдобри истински верни приятели!! И наистина обичат искрено и без задръжки!
17
Блабла Блаблаблабла 11.12.2013|16:46
Наистина е важно да усетиш обичта на някого, незасвисимо дали е куче или човек (в повечето случаи тази на кучето е наистина искрена и безрезервна за разлика от човешката),особено по леко тягостните празници! Пожелавам ти все пак да го чуеш и от човека, който искаш:)
16
Ivan Minchev 11.12.2013|16:38
На Лора историите нещо не са ми интересни много .
15
kiki amerikaneca 11.12.2013|16:28
Пак ли с тази Лора...
14
chest slava 11.12.2013|16:20
Къченцето е много готино, прилича на вълче, но не е :)
13
Mer Zlatkova 11.12.2013|15:56
Може би е ред за нова история. Психолигизирането на такива дребни моменти от живота всеки един от нас е излишно словоблудстване.
12
Виличка Лъжичкова 11.12.2013|15:34
честито куче :)
11
desislawa pawlewa 11.12.2013|15:28
Ох, Лора, спри се
10
Milata Mila 11.12.2013|15:21
хубаво е,че кучето е намерило приемен дом, дано скоро стопаните му се появят и аз го мернах във фейсбук въпросния синеочко, надявам се скоро да се върне при семейството си :)))
9
positive thinking 11.12.2013|14:52
и самите "те"- думичките- ще са по-незначителни :))
8
Рени Чен 11.12.2013|14:37
Така е, но наистина има хора, които не обичам да казват тези неща дали от гордост или нещо друго, но в същото време не спират да ги доказват.
7
криворазбрана цивилизация 11.12.2013|14:34
хахахах моля ти се, това куче е Хъски знам го, и е добре гледане, сигурно скоро ще му се намерят стопаните, а е пълно с бездомничета,които наистина имат нужда от помощ, породистите бързо си намират "обичам те". Историята е смешна,отново. децата ще се привържат към кучето и ще трябва да се разделят с него,защото 99% е загубено, понеже изглежда добре, нахранено и чисто, не е хвърлено куче.
6
Боряна Чудина 11.12.2013|14:11
БРАВО!
5
mariyna todorova 11.12.2013|13:19
Браво, Лора! Колкото и клиширано да звучи тази държава би се оправила, ако имаше повече хора, които си вземаха такива обичливи душички вкъщи вместо да дават пари за породисти кучета, които после изхвърлят на улицата или тяхното потомство.
4
Дария Божилова 11.12.2013|12:59
Браво, много се радвам за нея и я поздравявам за постъпката й.
3
rozalij atanasova 11.12.2013|11:58
Рано или късно всички стигаме до заключението, че най-простичките неща се изричат най-трудно. "Благодаря!”, "Извинявай!”, "Прости ми!”, "Моля!” и заветното "Обичам те!”. Така е не мога да не кажа, че е права. Ако ги изричаме по - често мисля, че самите ние ще бъдем по - спокойни.
2
Videlina Kirilova 11.12.2013|11:40
Прекрасна история с щастлив край.
1
Videlina Kirilova 11.12.2013|11:40
така е и животните умеят да обичат и да се влюбват от пръв поглед, те дори понякога са по обичливи, любвеобилни и привързани дори от хората, емоционални са и разкриват емоциите си, не се свенят като нас, радвам се за Лора, че е сбъднала една своя мечта и пожелавам това всекиму.
Блондинка се обажда на компютърен специалист. Има проблем с компютъра си. - Ало! Имам проблем с компютъра. Пише ми на монитора, че не ми разпознава принтера. -И Вие какво направихте? Ами обърнах...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
В един конфликт между сърцето и мозъка, следвайте сърцето си.
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти