Рано или късно всички стигаме до заключението, че най-простичките неща се изричат най-трудно. "Благодаря!”, "Извинявай!”, "Прости ми!”, "Моля!” и заветното "Обичам те!”.
Както стана ясно, аз съм от онези хора, които имат нужда от вербализация на чувствата. Като човек на словото считам, че думите тежат, когато са изречени.
А животът все по-често ми показва, че действията са в пъти по-важни от формулировката на каквито и да било чувства.
Само да ви кажа, че бях намислила да разсъждавам надълго и нашироко по темата за това колко пъти съм чула "Обичам те!” по онзи най-простичък и истински начин, който идва от недрата на душата и няма нужда да бъде украсяван, белязан с вечности, облечен в звезди и поръсен с диамантен прах.
Щях да обяснявам как години наред говорех с Ехото, което на моите чувства повтаряше – "и аз”, "аз също”, "и ти на мен”… И, най-вече, щях да си призная, че за последно чух тези две думи през януари 2012 година. Оттогава "обичам те” върви в комплект само с "мамо”.
Повечето от вас биха казали, че щом имам това, нямам нужда от друго "обичам те”, но някои ще ме разберат. Надали щях да си направя труда да го споделям, ако не ми беше важно. Знам, че светът е пълен с мъже, които признават любовта си под път и над път, едва ли не на всяка втора жена. Знам, че тези слова са голи и незаслужаващи дори миг внимание. Знам, че действието, чийто подтекст е да създаде у теб положителна емоция е в пъти по-засвидетелстващо чувства от думичките.
И все пак, ще излъжа, ако кажа, че не искам да го чуя. От конкретен мъж. И, понеже това не се случва, а и знам защо вероятността да се случи клони към нула, аз си създавам вътрешни драми и плача. Една вечер обаче взе, че се случи нещо, което ме накара да преосмисля сериозно колко тежат думите и колко – действията.
Ще започна отдалеч – реших, че ще осиновявам куче. Няма да си купувам, няма да гледам 300 белега на породата. Просто ще си приютя някоя волна скитническа душа и толкоз. Така се случи, че плановете ми леко се провалиха и попромениха. Бях харесала една много симпатична дама, която обаче отиде в друго семейство, докато се наканя да стигна до нея.
И така, от седмица у дома има кучешка каишка, купа и храна, които стоят неупотребявани, подредени в коридора. Тази вечер обаче, докато се "разхождах” из фейсбук, ненадейно се натъкнах на поредния намерен красавец, прибран от позната и търсещ или стопаните си, или дом.
Нищо необичайно. Да. Докато малко след полунощ не стана ясно, че тя не знае как ще посрещне изгрева с него, защото е затворила собствените си две кучета, от които едното е доста агресивно. Малко преди 1 часа след полунощ започна операция "Трансфер на синеочко до вкъщи". Единственият останал буден и свободен (държа да отбележа) мъж, беше вербуван или буквално измолен да се съгласи да участва в лудостта на две жени и действаше в ролята на навигатор, защото на всичкото отгоре, трябваше и да пропътуваме около 30-ина километра до мястото.
При запознанството ни фантастичният, все още безименен, приказник, ми показа нещо, което бях забравила. Неподправената любов, засвидетелствана от куче, е една от най-силните емоции, които могат да те залеят през живота ти. Той ме вижда за пръв път, а вече върти опашка и скача да ме целува. При това без "обичам те”. Не само това, но не държи да го чуе от теб, за да го разбере. Просто го знае. Усеща го с волната си душа и го изразява с яростно въртене на опашка. Толкова.
А какво правя аз? Затварям душата си за сметка на ушите, притъпявам туптенето на сърцето и намесвам разума, за да се опитам или да чуя нещо, или да си обясня логично, защо не го чувам. Опитвам се да нарежа ситуацията, да я накълцам и накрая сгъна така, че да влезе в куфара на стереотипното ми съзнание.
Е, отварям нова страница. Което не означава, че няма да се почувствам вълшебно, ако чуя думичките. Просто, както си пожелах и в писмото до Дядо Коледа, започвам да поставям на преден план наистина важните неща.
Докато стопаните му не си го потърсят, у дома ще ме посреща един синеок мъж със звучното име Норд.
Децата откачиха от щастие сутринта!
Пожелавам ви такова начало на сбъдване на желанията!
Прочетете още:
Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Животът като терапия
Клиники, поликлиники и пропаганда
За връзките и хората
Пояснителен
Животът е прекрасен
Как се подарява щастие?
Четири развода и една голяма любов
Безбъдещно
Половин живот
Развод... Пореден!
За кучките... и кучетата
Мили Дядо Коледа
А за да следите и останалите истории в света на Jenite.bg, можете да се присъедините към нашата страница във Facebook!
| 15 | 1 |
